Синдром на празния нос е заболяване, което може да се развие по редица причини, най-често след хирургична интервенция по повод премахване на излишна тъкан от носните отвори.
Това е възможно, ако на човек го измъчва хроничен ринит или има твърде голям обем тъкан или при изправяне на изкривена носна преграда.
Каква е същността на проблема и защо при такъв синдром дишането става по-трудно и дори качеството на живот се понижава?
Какво може да доведе до синдром на празния нос
Синдром на празния нос – това е уникално състояние. Сред причините могат да са и естествени провокатори, например, недоразвитост на носните отвори или изтъняване на преградата, вродени фактори или анатомични особености, когато носът изглежда така, че кухината му е твърде широка.
Обикновено това се среща най-често след отоларингологична операция, когато са били премахнати твърде много тъкани по време на интервенцията. Случва се да се премахне тъкан не само от долната част на носа, но и от средната.
Понякога се премахва и всичко, защото по време на интервенцията е изглеждало, че тъканите са били твърде много. И самите пациенти умоляват лекаря да премахне още, тъй като им се струва, че всичко им пречи на свободното и чисто дишане.
Разбира се, това не е тотално премахване, а щадящо, но все пак може да се развие синдром на празния нос.
Как се разпознава
Тук се създава и парадокс – въздухът става толкова много, че дишането се затруднява. Мястото в носа също е много. В резултат въздухът попадащ в кухината се завихря вътре.
Дишането става болезнено, появява се усещане за изгаряне в носа. От това е много некомфортно, човек започва да се дразни. Носът е сух, оттам и желанието да се направи нещо.
Някои е възможно постоянно да си бъркат в носа, други да си капят масло за овлажняване, но резултат да няма.
Появява се и твърде много свобода при дишане. През зимата човек с такъв синдром може да се сблъска и с прекомерно изсушаване на носа, когато вдишва въздух, който е прекалено студен, доста повече, отколкото трябва да е.
Може ли да се промени ситуацията
Корекцията на синдрома на празния нос е трудна и далеч невинаги възможна. Започва търсене на това какво може да се зашие, пресади, за да може да се увеличи загубения обем.
Единственото, което понякога помага – това е инжектирането на хиалуронова киселина с плътна консистенция.
Разбира се, това се изпълнява само от лекар. Препаратът изпълва носната кухина, която от своя страна увеличава обема си, и синдромът на празния нос минава.
Това е повече експериментално лечение, което може да сработи, но е възможно и да не.
Понякога пациентите отбелязват, че им става по-леко, когато боледуват – лигавицата се подува при остра вирусна инфекция, обемът се възстановява. Това обаче е отново временно и не е добре, и разбира се, не може да се смята за вариант на лечение.
Как да се предотврати
За да не възникват проблеми, е необходимо да сме постоянно в контакт с лекуващия лекар, който е извършил интервенцията на носа.
Задължително всичко се обсъжда в началния етап. Специалистът също е необходимо да се подбира доста внимателно, за да можем да му се доверим.
Понякога може да се наложи да се направят две операции вместо една, но се изключва отстраняването на тъкан, която не трябва. Първо, се отстранява част от тъканта, след това се прави оценка на резултата и нова операция.
Усложнения на синдрома
Едно от основните последствия на синдрома на празния нос е образуването на корички. Поради факта, че се развива сухота, в отговор е възможно да се образуват корички, те са неприятни запушват носа отвътре, затрудняват дишането.
Такива корички човек не са редки случаите, в които се старае да отстрани с пръсти, това от своя страна води до травмиране на и без това травмираната лигавица, или да ги изсекне с резки движения.
В резултат се повишава налягането вътре в носа, което може да се последва от кръвотечение. Също може да се натрупва и излишна слуз.
В този случай е възможно да започнат да се правят опити за премахване на корички, които не съществуват, и това още повече да задълбочи проблема. Решението е да се направи консултация с личния лекар и след това със специалист, който да прецени какво ще е най-подходящото лечение.
