Мансонелоза – това е много често срещано инфекциозно заболяване с паразитна природа. В основата на възникване на тази инфекция е проникването в организма на специфични хелминти – филарии.
При този патологичен процес на първо място в клиничната картина са кожните проявления, допълващи се с увреждане на ставите и нарушения на лимфния оток.
За цялата история на мансонелоза няма регистриран нито един случай на смърт от това заболяване.
Но при липса на медицинска помощ това заболяване може да се усложни от хронични възпалителни изменения от страна на ставите, гнойни лимфаденити, а също и възпаление на различните структури на главния мозък.
Възбудител, причини и рискови фактори
За първи път мансонелоза е описана още през 1892 г. от шотландския лекар Патрик Менсън. Впоследствие свой принос в изучаването на тази инфекция внася американския паразитолог Фауст през 1929 г.
Днес ендемични за това заболяване са Централна и Южна Америка, а също и Индия. Установено е, че приблизително 60% от заболелите са мъже. Най-голям брой случаи на тази болест са на възраст са на възраст над 55 години. Сезонност при мансонелоза не се проследява.
Възбудителите на този патологичен процес са филариите, това са кръгли червеи. Половозрялата женска на този паразит е с дължина от 65 до 81 мм. Като окончателни гостоприемници на възбудителя са хора.
Ларвеният стадий на развитие на филариите протича в двукрили насекоми в условия на повишена влажност, а най-голяма степен на активност се наблюдава при полумрак.
Непосредствено при човек тази болест се развива след ухапване от преносител
Освен това в литературата са описани случаи на заразяване при преливане на кръв от заразен, от използване на нестерилни медицински инструменти. Изложени на най-голям риск са живеещите по селата.
Също често с това заболяване се сблъскват туристите.
Механизмът на развитие на мансонелоза не е проучен достатъчно добре. Известно е, че след първоначалното внедряване в кожата в момент на ухапване възбудителят прониква в кръвоносната и лимфната система.
С кръвта и лимфата паразитът се разнася по вътрешните органи – към перикарда, ставите и т.н. Там се намира до полово съзряване.
Симптоми, възникващи при мансонелоза
Днес учените не могат да отговарят на въпроса колко дълго продължава инкубационния период при този патологичен процес. Предполага се, че от момента на заразяване до възникване на първите клинични проявления е възможно да изминат от няколко денонощия до 6 месеца.
Често при това заболяване присъства общ синдром на интоксикация.
Проявява се със симптоми като субфебрилна или фебрилна треска, втрисане, главоболие, повишена слабост и т.н. Присъстват и оплаквания от еритематозни и папулозни пориви, съпровождащи се с изразен сърбеж.
Най-специфични са симптомите от страна на ставите. Най-често се наблюдава увреждане на коленните, лакътните и раменните стави.
Присъединява се и болков синдром, усилващ се при някои движения. Кожата в проекция на ставата отича и се зачервява.
Диагностика и лечение на инфекцията
Поставянето на диагнозата започва с пълен преглед.
Но въз основа само на данните от него трудно е да се заподозре правилната диагноза. Задължително се провеждат общи и биохимични изследвания, а също се изследва и ставна течност.
Тази инфекция в повечето случаи се лекува амбулаторно. Хоспитализация е показна само при наличие на усложнения.
Лечение се провежда с противопаразитни препарати, десенсибилизиращи и дезинтоксикационни мероприятия.
