Макар и мисълта за повторно израстване на ампутирани крайници да звучи като научна фантастика, някои експерти смятат, че един ден може да стане научен факт.
Според последните открития, липсващите отговори по пътя към постигането на този растеж могат да бъдат видени в гените, които споделяме с наши много далечни роднини.
Повторното израстване на крайници може би ще бъде един много продължителен процес, но генетичните изследвания дават лъч надежда.
Въпреки че при хората загубените крайници не могат да израстват отново, при някои видове това се случва, както е известно на всички ни.
Това са животните иглокожи, като например морските звезди и морските краставици, земноводните, сред които саламандърът и тритонът, а същи и някои видове риби.
Въпреки че тези видове се смятат за много далечни роднини на човека, защото все пак всички сме еволюирали от един общ прародител, и съответно голяма част от генетичната ни информация е еднаква.
И способността на човека да регенерира загубените си крайници не е напълно загубена. Въпреки че към момента се ограничават до повторен растеж на пръстите и оздравяване на раните, подобни генетични механизми се смята, че биха могли да работят.
Генетиката на новия растеж
Последните изследвания, публикувани в рецензирано научно издание, използват сложни генетични и компютърни техники за изследване на регенерацията на тъканите на 3 вида.
Екип от учени от Биологичната лаборатория в Мейн се заел с изучаването на регенерацията на предните крайници на саламандъра, на опашната перка на рибата барбус и на лъчевата перка на друг вид риба.
Изследователите се заели с търсенето на генетичните механизмите, отговорни за регенерацията на тези крайници.
След проследяване на гените и процесите, отговорни за регенерацията на тъканите, учените останали изненадани от резултатите, тъй като не очаквали моделите на генната експресия да бъдат много различни при 3-те вида.
Учудването им обаче станало още по-голямо, когато са оказало, че са на практика еднакви.
Саламандърът, барбуса и другата риба не са близки роднини – последният им общ прародител е живял на Земята преди около 420 милиона години.
И това, че всички споделят един и същ механизъм за регенерация е наистина очарователно откритие.
Особен интерес за учените представлявали клетки, наречени бластема.
Последната съдържа клетки, които не са специализирани при различните видове и действат като резервоар за регенерация на тъканите. Като тази маса от клетки е жизненоважна първа стъпка в процеса на възстановяване.
В тази бластема учените открили набор от гени, всеки от който е контролиран от генетични регулатори – микро-РНК.
Малките РНК са сравнително ново откритие, и представляват малки участъци от РНК, които не кодират специфични белтъци, а са отговорни за фината настройка и регулация на експресията на гените.
Гените и регенерацията на крайниците
След анализ било установено, че участък от РНК, наречен mir-21 е с най-висока експресия и при 3-те вида животни.
Тази секция на РНК е добре запазена в процеса на еволюция и може да бъде открита при множество животни, включително и при хората.
Разкриването на генетичните механизми, които на практика осъществяват регенерацията на крайниците, е първата стъпка по дългия път към манипулирането на тези механизми и при човека.
Макар и идеята за регенерация на крайниците да звучи налудничаво, се смята, че при осигуряване на достатъчно време и средства може да се превърне в реалност.
