Описание
Мегаколон представлява вродена или придобита хипертрофия на цялото дебело черво или отделни негови части.
Клиничната картина се състои в хроничен запек, подуване на корема, абдоминално разширяване, фекална интоксикация, временни пристъпи на чревна непроходимост.
Клиничното състояние в проктологията се означава с термина болест на Чагас, болест на Хиршпрунг, идиопатичен мегаколон и др.
При заболяването се наблюдава увеличаване на лумена, удебеляване на стените, удължаване на част или на цялото дебело черво.
Вследствие на патологичната хипертрофия се развива възпаление и атрофия на лигавицата, нарушена е перисталтиката и евакуацията на съдържанието на дебелото черво.
При заболяването обикновено измененията се ограничават до сигмовидното оводно черво като то се разширява и едновременно с това се удължава.
Какви са симптомите?
Начинът на протичане на заболяването и особеностите в клиничните характеристики са пряко свързани с дължината на засегнатата част и компенсационните възможности на организма.
Когато клиничното състояние е вродено в първите дни или месеци от живота не се формира самостоятелен фецес, като в резултат се развива метеоризъм, увеличава се обиколката на корема и се достига до състояние на хронична фекална интоксикация.
Наблюдават се периодични повръщания, чието съдържание е примесено с жлъчна течност. Изхождане настъпва само след въвеждане на сонда в червата или при извършване на очистителна или сифонна клизма.
За фецесът е характерна гнилостна миризма, съдържание на слуз, кръв, частици несмляна храна. Децата, страдащи от заболяването, изостават във физическото си развитие и придобиват анемия.
Прогресиращия хроничен запек и подуване дебелото черво предизвикват изтъняване и огъване на коремната стена, като се образува така наречената „коремна жаба“. През предната коремна стена е възможно да се наблюдава перисталтиката на червата поради техния видим контур.
Разширяването и подуването на дебелото черво при заболяването се съпровожда от високото положение на купола на диафрагмата като така се намалява възможността за нормалното набъбване на гръдния кош при вдишване, което засяга и дихателната функция.
Вследствие на това се изменя размерът и формата на гръдния кош. На този фон се развива цианоза, диспнея, тахикардия, регистрират се и изменения в електрокардиограмата и се създават условия за редивиращи пневмонии и бронхити.
Честите усложнения от заболяването са дисбактериоза и развитие на остра чернодробна недостатъчност.
При дисбактериоза в червата се развива вторично възпаление и се появяват рани по мукозните им мембрани, което се проявява като парадоксална диария.
Развитието на обструктивен илеус се съпровожда от неконтролируемо повръщане и коремна болка, а в много тежки случаи възниква перфорация на дебелото черво и фекален перитонит.
Когато червата се преплетат или се образуват възли се развива странгулационна чревна непроходимост.
Лечение на мегаколон
Терапевтичната стратегия се определя в зависимост от клиничното протичане и формата на заболяването.
При компенсирано и субкомпенсирано от организма протичане, както и при неорганичните форми се предприема консервативен подход.
Терапията се състои от диета, включваща храни с високо съдържание на фибри, клизми – очистителни или сифонни, назначаването на пробиотици за нормализиране на чревната флора.
Също така се препоръчват препарати, съдържащи синтетични ензими; модулатори на подвижността в дебелото черво, коремни масажи, провеждане на физиотерапия и електростимулация на правото черво.
При болест на Хиршпрунг се налага операция, при която се извършва резекция на аганглионарна зона и разширената част на дебелото черво на около 2-3 годишна възраст.
В случай на обструктивен мегаколон се налага извънредно извършване на колкостомия и подготовка за радикална хирургична намеса.
