Датски учени от Копенхагенския университет смятат, че съществува взаимовръзка между местно приложение на хормонални препарати и повишен риск от захарен диабет тип 2 при възрастни хора.
Мехлеми с кортикостероиди – заплаха от захарен диабет
В изследването става въпрос за кортикостероиди за локално приложение – хормонални препарати, предназначени за лечение на възпалителни заболявания на кожата.
Наистина, според инструкциите към това лекарствено средство често се споменава хипергликемия – повишени нива на кръвна захар и глюкозоурия – наличие на глюкоза в урината.
Но до настоящия момент не е известно дали влияе използването на тези добавки на риска от диабет тип 2.
Учените анализирали резултатите от наблюдения, проведени в Дания, сред повече от 115 000 души и във Великобритания – почти 55 000 души.
При всички участници в изследването била поставена диагноза първичен диабет тип 2, и те съставлявали контролната група. Освен това, в изследването взели участие 2.7 млн. датчани.
В тази група се наблюдавали случаи на използване на кортикостероиди под формата на мехлеми и същевременно била поставена диагноза диабет тип 2 в хода на наблюденията.
Учените, стигнали до еднозначен извод, че използването на местни хормонални мехлеми с кортикостероиди повишава риска от диабет тип 2 с 25-35%.
Според изследователи диабетогенният ефект следва да се отчита при назначаване на препарати от тези група лекарства.
Кортикостероиди и диабет – каква е тайнствената връзка
Захарен диабет тип 2 е заболяване, което се предизвиква от множество фактори, затова единствено нанасянето на кортикостероиди под формата на мехлеми на кожата е само една малка част от всички онези фактори, които са довели до развитието му.
Затова е желателно да се отчитат при назначаване на такива препарати за локално приложение дали не съществува предразположение към диабет тип 2.
Изследването е все още предварително и показва единствено повишение на риска от болестта, най-вероятно поради самият факт, че кортикостероидите способстват за повишаване на нивата на кръвна захар. Развива се хипергликемия, която след прекратяване на употребата, би следвало да отшуми от само себе си.
