Датски учени от Копенхагенския университет смятат, че съществува взаимовръзка между местно приложение на хормонални препарати и повишен риск от захарен диабет тип 2 при възрастни хора.

Мехлеми с кортикостероиди – заплаха от захарен диабет

В изследването става въпрос за кортикостероиди за локално приложение – хормонални препарати, предназначени за лечение на възпалителни заболявания на кожата.

Наистина, според инструкциите към това лекарствено средство често се споменава хипергликемия – повишени нива на кръвна захар и глюкозоурия – наличие на глюкоза в урината.

Но до настоящия момент не е известно дали влияе използването на тези добавки на риска от диабет тип 2.

Учените анализирали резултатите от наблюдения, проведени в Дания, сред повече от 115 000 души и във Великобритания – почти 55 000 души.

При всички участници в изследването била поставена диагноза първичен диабет тип 2, и те съставлявали контролната група. Освен това, в изследването взели участие 2.7 млн. датчани.

В тази група се наблюдавали случаи на използване на кортикостероиди под формата на мехлеми и същевременно била поставена диагноза диабет тип 2 в хода на наблюденията.

Учените, стигнали до еднозначен извод, че използването на местни хормонални мехлеми с кортикостероиди повишава риска от диабет тип 2 с 25-35%.

Според изследователи диабетогенният ефект следва да се отчита при назначаване на препарати от тези група лекарства.

Кортикостероиди и диабет – каква е тайнствената връзка

Захарен диабет тип 2 е заболяване, което се предизвиква от множество фактори, затова единствено нанасянето на кортикостероиди под формата на мехлеми на кожата е само една малка част от всички онези фактори, които са довели до развитието му.

Затова е желателно да се отчитат при назначаване на такива препарати за локално приложение дали не съществува предразположение към диабет тип 2.

Изследването е все още предварително и показва единствено повишение на риска от болестта, най-вероятно поради самият факт, че кортикостероидите способстват за повишаване на нивата на кръвна захар. Развива се хипергликемия, която след прекратяване на употребата, би следвало да отшуми от само себе си.