Менструалният цикъл е биологичен процес, който не е особено лесен за разгадаване. Това се дължи на регулацията на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците, които си взаимодействат помежду си, образувайки цяла система, която в ендокринологията е известна под името „хипоталамо-хипофизо-гонандна ос“.
Една от най-дискутираните хипотези напоследък е т.нар. менструален синхрон, който може да се наблюдава при жени, които живеят заедно или работят заедно. По темата са се провеждали немалко изследвания, започнали още през 70 – те години и продължаващи до днес.
Тази тема предизвиква интерес от гледна точка на съгласие и скептицизъм. Какво ще ни каже съвременната наука по този въпрос – дали това е просто съвпадение или в организма на жените наистина се случват хормонални реакции, които водят до менструален баланс- ще разберете в тази статия.
Менструален синхрон: Какво показват изследванията
Чрез координирани хормонални сигнали, хипоталамо-хипофизо-гонандната ос регулира овулацията, производството на естроген и прогестерон, и периодичната менструация. Месечният цикъл се разглежда като индивидуален биологичен ритъм, но още през втората половина на XX век учените започват да изследват въпроса, дали той може да бъде повлиян и от социалната среда.
По този начин възниква хипотезата за менструалния синхрон чрез идеята, че дамите, които живеят или работят на едно място могат постепенно да синхронизират месечния си цикъл приблизително по едно и също време.
Ефект на Макклинток: Изследването, което пробуди интерес
Изследванията върху женски лабораторни мишки започват още, когато Марта Макклинток е студентка. Те са свързани с въпроса защо периодът на овулация при женските мишки се синхронизира, като едно от обясненията е, че конкуренцията при женските индивиди е по-сериозна и най-силната женска успява да се възпроизведе.
През 70-те години на миналия век, вече успяла да се докаже като учен, самата Макклинток започва да провежда изследвания върху студентки, живеещи заедно в общежитие към Чикакгския университет. Тя установява, че с течение на времето разликата между началните дати на менструацията им намалява.
Именно на тази база тя достига до извода, че е възможна химическа форма на комуникация, която може да повлияе върху хормоналната регулация на месечния цикъл. Марта предполага, че определени феромони, които се отделят чрез кожата и потта, могат да се възприемат от други жени, променяйки времето на овулация или продължителността на цикъла.
Обсъжданите биологични механизми
Важно е да се знае, че категорични доказателства за менструалния синхрон липсват, но все пак ендокринолозите и биолозите предлагат няколко потенциални механизми, които могат да обяснят биологично този феномен. Те се фокусират върху взаимодействието между химическата комуникация, невроендокринната регулация и факторите от околната среда.
Един от тях е феромонната комуникация, която е най-често обсъждана и предполага, че менструалният синхрон е резултат от отделянето на химически сигнали и възприемани от други индивиди от същия пол. Това може да предизвика поведенчески или физиологични реакции.
Този механизъм се наблюдава при някои животински видове, като ефектът показва, че в присъствието на женски в групата, може да доведе синхронизацията на репродуктивни цикли. Други експериментални проучвания се фокусират върху миризмите, извлечени от кожата на жени в различни фази на менструалния цикъл, които могат да предизвикат промени в хормоналната активност.
И от тук плавно преминаваме към другия механизъм, който е свързан с обонятелната система. Миризмите се обработват в обонятелния епител и обонятелната луковица чрез директни връзки с лимбичната система и хипоталамуса. Това са мозъчни структури, които участват в емоциите, поведението и ендокринната регулация.
На теория, ако определени миризми или химически сигнали активират тези невронни пътища, те могат да повлияят на освобождаването на гонадотропин – освобождаващ хормон, което води до промени в секрецията на фоликулостимулиращия и лутеинизиращия хормон. Именно тези хормони регулират узряването на яйцеклетката и овулацията.
Има и учени, които смятат, че социалната среда може да бъде водещ фактор и индиректно да повлияе на хормоналния баланс чрез стрес, социална близост или поведение. Хроничният стрес активира хипоталамо- хипофизо-адреналната ос, довеждайки до промени в репродуктивната функция.
Средата, в която живеят съвместно две жени може да предизвика синхрон, който е резултат от подобни физиологични реакции към една и съща среда. Менструалният цикъл се влияе и от други биологични, като например циркадния ритъм и сезонните цикли.
Светлина, сън и ежедневен режим могат са също фактори, които контролират репродуктивната система и ако група жени споделя сходна среда и начин на живот, това би могло да доведе до сближаване на техните цикли. Въпреки тази хипотеза обаче, това може да доведе по-скоро до частични или временни промени, отколкото до пълно стабилизиране.
Съвременните проучвания
В днешно време съществуват различни мобилни приложения, с които можете да си проследите периода на овулация или датата, в която трябва да дойде месечният цикъл. Според по-съвременните данни от изследвания, се доказва, че менструалният синхрон не е възможен или е много малко вероятно да се наруши менструалният цикъл между жените, дори да са в непосредствена близост една до друга. Според друга хипотеза от 2017-та година, се доказва, че жените могат да синхронизират симптомите си преди или по време на цикъл. Хипотези- много, противоречия- също, но истината до ден днешен остава неизяснена.
Това митологизира менструалния синхрон или довежда до плацебо ефект при много жени, които активно комуникират помежду си. Може би трябва да мине още време за напредъка на науката, за да разберем напълно истината.
