Мигриращ еритем - причини за болестта
Здравна Енциклопедия

Мигриращият еритем – това е често срещано патологично състояние, което е с инфекциозна природа. По своята същност тази болест е първичен стадий на борелиоза или Лаймска болест.

Специфично огнище се появява на мястото, където непосредствено се е внедрил възбудителят.

Терминът „мигрираща” се използва във връзка с това, че възникналият еритем доста бързо нараства по периферията.

Продължителността на това заболяване може да достигне до няколко години. Прогнозата при своевременно лечение на борелиозата е благоприятна. Тази патология рядко води до каквито и да е усложнения.

За първи път мигриращият еритем е бил описан още през 1908 година, но тогава не е била установена природата на описаните изменения на кожата.

Своето съвременно название заболяването получава по-късно. Разпространението на болестта сред населението е висока.

Ежегодно случаи на този патологичен процес се откриват на практика по всички страни на света.

Значително повишаване на заболеваемостта се отчита през летните месеци, не се проследява зависимост от пол и възраст. 

Мигриращият еритем е начално проявление на Лаймска болест. Днес този въпрос не предизвиква никакви дискусии и е неоспорим.

Възбудителите на този патологичен процес са малки бактерии с извита форма. Наричат се борелии и са с размери от 11 до 25 микрометра.

Симптоми при мигриращ еритем

В развитието на заболяването се проследява ясно изразена стадийност. Най-първият стадий е локализиран.

Негов основен симптом е хиперемирано петно, което е с папулозен елемент в своята централна част.

Това петно е леко приповдигнато над околните тъкани. Неговите отличителни особености се заключават в наличието на ясни граници и бърз растеж.

В момента, когато патологичното огнище стигне до 5 см в диаметър, неговият център започва да избледнява. И така петното придобива форма на пръстен.

Понякога в областта на увреждането присъства лек дискомфорт. В този случай, ако се изпишат антибиотици, всичко ще завърши в този стадий.

Втори стадий или дисеминиран, се съпровожда с продължаващо нарастване на еритема. Допълнително присъстват симптоми като многобройни обриви от типа на уртикарията и нови пръстеновидни елементи.

Задължително се присъединява общ интоксикационен синдром с повишение на телесната температура, обща слабост и неразположение.

Продължителността на този стадий съставлява от 6 месеца до 2 години.

Непосредствено самата еритема става виолетова, в нейната централна част се появяват признаци на атрофия.

Периферен растеж, макар и бавен, все пак се наблюдава. Този стадий може да се отлага до 2 стадия.

Диагностика и лечение

Тази инфекция може да бъде заподозряна вече въз основа на външния преглед. Важно е да се изясни при болния човек дали е бил хапан от кърлеж.

За потвърждаването на диагнозата може с помощта на имуноензимно изследване и други серологични реакции. Понякога се използват диагностика.

Лечението на тази болест се прави с помощта на антибиотици.

Борелиите са чувствителни към тетрациклини, пеницилини и цефалоспорини. Допълнително могат да се назначат антихистамини, а в тежки случаи и кортикостероиди.

Профилактика на развитие на заболяването

За предпазване от заразяване с борелиоза следва да се избягва ухапване от кърлеж.

С тази цел трябва максимално да се покриват участъците от тялото с дрехи при разходки в гората, да се използват специални защитни средства.

В случай че ухапване все пак е станало, се препоръчва да не се чака възникване на клинични проявления, а кърлежът да се занесе на изследване.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.53 70

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg