Миофсациален болков синдром /МФБС/– това заболяване в миналото е имало множество различни названия – извънставен или мускулен ревматизъм; синдром на повтаряща се травма, разтежения, стрес, миофасциит, миогелоза, синдром на прекомерното натоварване.
Често синоними на това заболяване се оказвали мястото на увреждането – лакът на тенисиста, или на голфаджията, задтилна невралгия, ребърно-лопатъчен синдром, раменно-лопатъчен периартрит, главоболие от напрежение, лумбаго, ишиас и много други.
При МФБС в мускулите се образуват участъци със спазми – тригерни точки – ТТ, които водят до повишаване на тонуса на мускулите, намаляване на тяхната сила, поява на отразена болка – обикновено в страната на ставата или в ставата, и вегетативни нарушения.
Най-честите оплаквания са скованост и болка в кръста, гръбнака, ставите, главоболие, затруднение при преглъщане, задух, нарушаване на сърдечния ритъм, запек. Понякога болката е изключително силна.
Защо възниква този миофасциален болков синдром?
Има няколко причини.
1. Човекът се е формирал в условията на постоянно движение – погледнете децата. мускулите ни по природа не са предназначени за продължителна неподвижност.
Помолете малко дете да не се движи за 10 минути, ще му бъде изключително трудно, защото това е неестествено за неговия организъм. А възпитаният човек с часове стои на работния стол, почти без да се движи.
2. Не сме приспособени за еднообразни движения, макар и небързи и не особено интензивни – монотонните движения предизвикват хронична умора в мускулите.
3. Травми на мускулите, възникващи както приостро натоварване – рязко движение, вдигане на тежести, преохлаждане, както и при непосредствено травмиране – нараняване, падане, порязване, ПТП, хирургически операции и т.н.
4. Най-важната причина – емоционалният стрес, който съвременният човек не облекчава с физическо движение. Древният човек е реагирал с движение на всяко значимо събитие – опасност, радост, тъга.
Ако такова силно събитие не изисквало реално полезна физическа реакция – борба или спасение с бягство, човек е прибягвал до ритуални танци, с помощта на които освобождавал своите емоции. Защо?
При силни емоции в кръвта постъпват вещества, които мигновено настройват мускулите за физически отговор – борба, бягане. Ако човек обаче остане неподвижен при такава ситуация, освободените вещества водят до спазъм на мускулите. Това е всеобщо известно и отдавна.
Но в медицинската литература обикновено се упоменават малките мускули, които свиват кръвоносните съдове, а в резултат на този спазъм се повишава кръвното налягане, възниква опасност от инфаркт и инсулт.
Всъщност при стрес се повишава тонуса на малките, и на големите мускулите на лицето, главата, шията, гръбнака, торса – те изразяват мигновена готовност за действие, което пък така и не се реализира.
Съвременният човек съвсем по различен начин реагира на стреса – пуши, приема алкохол, яде сладко.
В този случай мускулният спазъм, който не се неутрализира с физическо натоварване, остава за дълго време – мускулът на пипане става още по-плътен. Лекарите казват, че се е повишил тонусът на мускулите.
Лечение и самолечение след обучение от специалист
1. Въздействие непосредствено на тригерната точка /ТТ/ – убождане със суха игла или разтягане на мускулите след дълбок масаж. Лечение и самолечение – дълбок масаж на тригерната точка.
2. Специална гимнастика за отпускане на мускулите и за възстановяване на стереотипа на правилното движение.
3. Справяне с вредните навици – неправилни пози и движения, загряване на мускулите, нормализация на съня и на храненето.
Резултатът от лечението зависи от разбирането на пациента за същността болките и от неговата упоритост.
