Инсултът е едно от най-опасните заболявания, които водят в повечето случаи до инвалидност, до ограничаване на двигателните и умствените възможности на човек. Тази болест в буквален смисъл разделя живота на преди и след.
Преди – активен човек с планове за бъдещето, след – човек, загубил свободата си, затворен сякаш в счупено тяло.
Под прединсултно състояние, също и транзиторна исхемична атака, се разбира краткотрайно нарушаване на снабдяването на тъканите на главния мозък с кислород и хранителни вещества. Състоянието е спешно и изисква медицинска помощ. Сами не можем да определим какво е точно, тъй като симптоматиката е много сходна с тази при инсулт.
Това състояние не е първично, а се явява последствие на други процеси. За да се случи катастрофа в главния мозък, какъвто е инсултът, е необходимо да се насложат редица фактори.
Какво представлява прединсултно състояние
Провокиращи фактори
Първо, това е състоянието на кръвоносните съдове и на нивото на холестерол в кръвта. При високо съдържание на т.нар. лош холестерол, това са липопротеини с висока плътност, се формират условия за образуване на атеросклеротични плаки.
С течение на времето тези отлагания могат да доведат до образуване на тромби. Големият тромб ще затрудни постъпването на кръв. Ако се намира в артерия, която захранва мозъка, тогава възниква исхемия, понижаване на кръвообращението, на мозъчната тъкан.
Също съществува опасност от откъсване на тромб с всякакъв размер. Това състояние се нарича тромбоемболия. Този откъснал се тромб от всяка част на кръвоносните съдове може да запуши съдовете на главния мозък и да се стигне до прекъсване на кръвообращението.
Вторият момент – това е развитие на спазъм на кръвоносните съдове и на ускорено сърцебиене, нарушение на сърдечния ритъм. При развитие на такива състояния се увеличава рискът от откъсване на вече на споменатите тромби.
Причина е и увеличението на активността на симпатиковия отдел на вегетативната нервна система. Този отдел на нервната система оказва прекомерно активиращо влияние върху сърцето, нарушавайки неговия ритъм. А също и води до спазъм, постоянно свиване на кръвоносните съдове.
Хиперактивация на симпатиковия отдел се случва в условията на стрес. Провокатори на стрес могат да са:
- Психоемоционални фактори;
- Недостиг на сън;
- Недостатъчно нощен сън;
- Сериозни вирусни натоварвания;
Ако всеки от тези фактори е с хроничен характер, стресът ще премине от положителния, тонизиращ към увреждащ, предизвикващ постоянно възбуждане на симпатиковия отдел и като последствие, притежаващ неблагоприятно влияние върху сърдечно-съдовата система.
Също на спазмът на съдовете оказва неблагоприятно влияние и пушенето.
Какви изследвания са необходими при прединсултно състояние
За оценка на състоянието на симпатиковия отдел на вегетативната нервна система помага изследването – анализ на вариабилността на ритъма на сърцето или кардиоритмография.
Не трябва да се бърка с електрокардиограма. Известната на много от нас ЕКГ показва работата на сърцето, оценява сърдечния ритъм. А анализът на вариабилността на ритъма на сърцето показва как сърдечната функция се обезпечава от вегетативната нервна система и помага да се оцени състоянието, включително и на симпатиковия отдел.
За това изследване, а също и да се вземат мерки за помощ на симпатиковия отдел е необходим специалист невролог.
За поддържане на нормалното ниво на холестерол, липсата на вредни навици като например, тютюнопушене, и балансираната работа на нервната система ще обезпечат оптимална работа на главния мозък и ще ни предпазят от инсулт.
Все пак ако сме свикнали да похапваме месо, то можем да приложим следната тактика, да не въвеждаме ограничения от днес за утре, тъй като най-вероятно няма да успеем да свикнем с тях и ще се откажем.
Първото, което трябва да направим, е да започнем задължително да комбинираме яденето на месо със зеленчуци. През настоящия няма достатъчно разнообразие, но все пак краставици и домати се предлагат по магазините, макар и да са отгледани в оранжерия.
Физическата активност също от голямо значение, като също ако не сме тренирали до сега, то трябва да започнем плавно, тъй като претоварванията могат да влошат положението и да се повиши риска от инсулт.
Холестеролът е необходимо да се проследява с периодични изследвания, особено след 45-50-годишна възраст и ако е повишен, то да се предприемат мерки и да се назначи терапия с препарати.
