Наркомания представлява зависимост от наркотици или медикаменти.
Когато човек се пристрасти, е възможно да не бъде в състояние да контролира използването на наркотици и може да продължи да използва субстанцията независимо от вредата, която причинява.
Възможно е човек да прекрати употребата, но в повечето случаи зависимите вярват, че не могат да го направят сами.
Повечето хора започват да употребяват наркотици случайно и впоследствие се пристрастяват.
Физическата зависимост от наркотици може да доведе до сериозни дългосрочни последствия като проблеми с психическото и физическото здраве, във взаимоотношенията с останалите хора, с работата и със закона.
Какви са симптомите на наркомания?
Повечето зависимости започват със случайна или социална употреба на наркотици. За някои от хората използването на субстанцията се превръща в навик, а употребата ѝ става все по-честа.
С течение на времето, зависимият започва да се нуждае от все по-големи дози от наркотика.
А скоро след това на засегнатия ще му е необходима доза само, за да чувства добре. С увеличаването на употребата се зависимият усеща, че му е все по-трудно без субстанцията.
А прекратяване използването може да предизвика силна физическа необходимост от субстанцията, което кара зависимият да се почувства зле, тоест развива симптоми на абстиненция.
Симптомите на зависимостта от наркотици са:
• Усещане, че наркотикът трябва да се употребява редовно, това желание може да се потиска с еднократна дневна доза или е възможно да са необходими няколко;
• Провал в опитите за прекратяване използването на субстанцията;
• Чувство за сигурност, когато набавянето на наркотика е подсигурено;
• Разходване на средства за субстанцията, с които зависимият не разполага;
• Зависимият прави неща, които противоречат на принципите му, за да се снабди с наркотика, например започва да краде;
• Засегнатият усеща, че се нуждае от субстанцията, за да се справи с проблемите си;
• Шофиране или осъществяване на други рисковани дейности под въздействие на наркотика;
• Съсредоточаване на все повече и повече време и усилия за снабдяване и използване на медикамента;
Симптоми на злоупотреба с наркотици при тийнейджъри
• Проблеми в училище – често зависимите тийнейджъри пропускат часове или въобще не се появяват там, внезапна незаинтересованост към учебните занимания или понижаване на успехи, всички тези признаци могат да бъдат индикатори за употреба на наркотици;
• Здравословни проблеми – липсата на енергия или мотивация може да е признак на зависимост от забранени субстанции;
• Пренебрегване на външния вид – тийнейджърите обикновено са загрижени затова как изглеждат. Липсата на интерес към облеклото или оформянето на външния вид може да бъде предупредителен знак за употребата на наркотици.
• Промени в поведението – тийнейджърите обичат да се наслаждават на личния си живот, но прекаленото смущаване или раздразнение, когато някой член от семейството влезе в стаята им или отказ да уведомят родителите си при запитване от тяхна страна къде планират да отидат с приятели, може да бъде признак на зависимост;
• Внезапно увеличаване на разходите – честото искане на пари, без разумно обяснение за тяхното приложение, също може да бъде индикатор.
Също така членовете на семейството могат да установят, че от дома им са започнали да изчезват пари.
Впоследствие е възможно да започнат да изчезват вещи, тъй като те се продават и получените пари се използват за снабдяване с наркотика;
Признаци на употреба и вече създадена зависимост от наркотици:
• Отслабване на паметта;
• Засилване на визуалните, слуховете и вкусовите възприятия;
• Повишено кръвно налягане и ускорен сърдечен ритъм;
• Зачервени очи;
• Затруднена концентрация;
• Повишен апетит;
• Забавени време на реакция;
• Параноидно мислене;
Кога да се потърси лекарска помощ?
Когато засегнатият или близките му преценят, че той не е в състояние да контролира употребата на забранени субстанции или използването им му причинява проблеми, които налагат специализирана помощ.
Колкото по-скоро бъде потърсена такава помощ, толкова шансовете за дългосрочно възстановяване са по-големи.
Най-напред може да се започне с посещение на личния лекар или да се направи консултация с психолог или психиатър.
