Убедени сте, че вашият партньор или близък приятел е именно този, за когото се представя? Митоманите могат с години да държат в неведение близките си, създавайки илюзия за успешен и изпълнен с приключения живот. Защо го правят? Коментарите са на клиничен психолог.
Всички лъжат по малко. Повечето от нас от време на време „подправят“ реалността в своя полза – например, за да избегнат общуването с неприятен човек или при попълването на профил в сайт за запознанства.
Тези моменти на слабост могат да ни се сторят странни, но те не ни пречат адекватно да съдим за себе си или да общуваме с други хора.
Но в случая с патологичните лъжци, или митомани, лъжата се превръща в нещо като цел на тяхното съществуване.
Да лъжеш до последно
Най-много патологичните лъжци се боят тяхната лъжа да не бъде разкрита. За него това означава нова криза, разрушаване на блестящата кариера, която той с такова усилие е градил – но само във въображението си, обяснява клиничният психолог Мишел Лежуайо.
Затова дори в безизходна ситуация митоманите продължават да настояват за истинността на тяхната история купища нови и нови нелепи измислици.
Когато излъже веднъж, патологичният лъжец сам се вкарва в порочен кръг, като така се отдалечава все повече от реалността. Колкото по-далеч стига в изграждането на собствен идеален свят, толкова повече жертви изисква тази работа.
За да опази тайната си митоманът може да стигне до кражба, измама, а в случай на сериозна патология, дори и до убийство.
Най-драматичният пример – историята на Жан-Клод Роман, герой на писателя Еманюел Карер. На 19-годишна възраст Жан-Клод бил приет в Медицинския университет със специалност медицина.
Но на втората година от обучението не се явил на изпити, а родителите и приятелите си излъгал, че успешно ги е взел.
От този момент младият човек започнал да води двоен живот – първоначално имитирал студентски живот, след това работа във Световната организация по здравеопазване.
Лъжата продължила цели 18 години. През това време той се оженил, родили му се деца. Но накрая жена му и родителите започнали да го подозират и се опитали да разберат истината.
Притиснат в ъгъла, Жан-Клод Роман убил жена си, децата, родителите и се опитал да извърши самоубийство.
Непоносимата реалност
Специалистите обясняват, че корените на тази неутолима потребност на човека да си измисля друг живот се крият в неприемането на себе си и на собствения живот.
Често патологичното пристрастяване към измислянето на митове за себе си се развива след патологични травми, и на първо място сексуални, обяснява клиничният психолог.
При хората, преживели сериозна травма, могат да откажат обичайните психологически защити, които са поддържали тяхното позитивно мнение за себе си и за света.
В такива условия тяхната личност може да започне да се разрушава. Те търсят защита от болката чрез забвението на себе си, в бягство в чуждата реалност, създадена от тяхната фантазия.
Изследванията установили, че митоманията има много общи черти със синдрома на множествената личност. Но там, където митоманът лъже, човекът с множествените личности просто се превключва между различните обитатели на неговото тяло.
Според Мишел Лежуайо, митоманът има представа, че това, което си измисля не е истина, но е доста ограничено. Но не следва митоманите да се бъркат с циничните манипулатори.
