Когато пристигнем сутрин на работа, обикновено се заемаме с изпълнението на дълъг списък от задачи – необходимо е да обсъдим с колегите съвместните действия, да изпратим спешни имейли, да завършим важен доклад, да се ориентираме какво трябва да свършим по даден проект, да решим какво трябва да направим по друг начин и т.н.
Как най-добре да организираме разписанието си?
Възможно е и да си имате собствена стратегия, помагаща ви да подредите разнообразните задачи. Но замисляли ли сте се кое време за какво е най-подходящо? Много хора не се замислят принципно за това.
Неотдавнашни изследвания показват, че времето от деня влияе на ефективността на нашите решения и действия.
Денят си върви, нашите интелектуални ресурси постепенно се изтощават, и към края на деня вие чувствате умора, вече не толкова добре се справяте със задачите от списъка.
Умствената умора е познато състояние, в което изпадаме, когато изчерпим интелектуалните си сили и ресурси. Очевидно обаче не е така. Повечето от нас пренебрегват това състояние и не забелязват как се отразява на техните решения и постъпки.
Изследванията показват, че постоянната умствена умора е причина за емоционално и физическо прегаряне, липса на мотивация, започва често разсейване, човек трудно обработва нова информация.
Понижава се дори качеството на оценка и на вземането на решения, включително и при квалифицирани специалисти, които се справят отлично с работата.
Например, било проведено изследване, възможно е да сте срещали описанието му и другаде, при което екип от учени анализира 1112 решения на комисия по предсрочно освобождаване в САЩ и като резултат била изчислена каква е пропорцията на благоприятните решения за различните отрязъци от деня.
Оказало се, че колкото повече напредва времето членовете на тази комисия, толкова по-често отказват освобождаване на затворниците и съответно ги оставят зад решетките.
Още по-точно – първоначално положителни решения се произнасят по 65% от делата, но след това съотношението им рязко се понижавало.
Малко преди обедната почивка благоприятни решения практически не се произнасят, но когато членовете на комисията се връщат, след като са се наобядвали, отново се наблюдава тази закономерност – първоначално много висока пропорция на решенията за предсрочно освобождаване, впоследствие все по-малко, и най-накрая почти всички решения са откази.
Да отбележим, че нито членовете на комисията, нито техните консултанти са се досещали, колко важна роля в техните решения играе нивото на умствена енергия, как не обръщат внимание и на очевидната закономерност, че с всеки изминал час тази енергия намалява, но се възстановява след обедната почивка.
Доказателства за такъв род умора на нашия главен мозък могат да се открият и в други ситуации - когато клиентите избират между различни стоки или лекарите изписват антибиотици.
В следобедните часове често се изписват излишни лекарства при вируси и настинки. И в зависимост от това колко се е уморил лекарят през времето на дневната или следобедната смяна, той все по-често изписва такива рецепти. Преди края на приема 5% повече пациенти купуват от аптеката ненужни лекарства.
С други думи, доколкото на терапевта ежедневно му се налага да взема множество решения, преди края на деня натрупаната умора се отразява и на качеството на решенията.
В съвкупността си тези данни водят до очевидния извод – необходимостта ежедневно да се вземат множество решения постепенно вечер отрицателно се отразява на тяхното качество.
