В последно време из медиите, в телевизионните шоута и дори в най-знаковите събития на културния живот – накратко казано, на където и да погледнем виждаме забележимо възраждане на интереса на обществото към миналото.
Носталгията – колективна или индивидуална – помага да не забравяме за миналото.
Въпреки това може да оказва пагубно въздействие, ако поради вманиачаването по доброто старо минало ние не забелязваме настоящето.
Напълно естествено е да размишляване над събитията от отминаващата година, когато до нейния край остават броени дни. Извън всякакви съмнения е, че сме преживели невероятно хубави събития, и моменти само споменът за които предизвиква болка.
Носталгията може да се превърне в конструктивно напомняне за миналото
Въз основа на изучаване на въздействието, което носталгията оказва на хората, д-р Константин Седикидес установил редица позитивни последствия от тази емоция с горчиво-сладък привкус.
Така например, неговите изследвания показали, че носталгията помага за справяне с чувството за самота, тревоги и за отърваване от скуката.
Благодарение на носталгията той се сдобива с усещането, че е част от някаква общност. Започнал да се радва на себе си и на взаимоотношенията си с околните. Животът му придобил вкуси от това сили да върви напред.
Изследователите са стигнали до заключението, че носталгията е присъща за младежите, защото помага за адаптиране към трудните преходни периоди в живота.
Приятните спомени могат да помогнат за справяне с повеите на живота в зряла възраст. Обръщането към миналото помага за намиране на смисъл в сега случващото се и за придобиване на усещане за голяма стабилност и концентрация.
Ако изпуснем момента, носталгията може да се превърне в опасна форма на сравнение
Както и по-горе беше отбелязано, това чувство може да бъде полезно, но бързо може да се превърне в неосъзнато желание да сравняваме всичко с миналото.
Когато се преместим в друг град, може и да започнем да се чувстваме носталгично, заради това, че сме оставили приятелите си от детството, същото се отнася и когато, както днес масово се случва, да заминем за чужбина, където дори и с близките не можем да се видим.
Абсолютно със същите чувства се сблъскваме и когато започнем нова работа, започваме да си мислим с каква лекота ни са се отдавали обичайните работни процеси в старата работа.
Когато сме в неопределеност и изолация, ние рискуваме да се вманиачим по миналото, защото въпреки че отминалите обстоятелства не са били идеални, те са били обичайни и известни.
Когато човек знае какво да очаква всичко е някак по-спокойно. И неидеалната определеност става по-желана от идеалната неопределеност.
Носталгията е опасна форма на сравнение, защото, само си помислете, колко често сравняваме собствения си живот с някакъв спомен, който носталгията толкова силно е ретуширала, че това вече не е спомен, а фантазия.
Тъгата по миналото може да ни попречи да видим благото на настоящето. Поради тази причина не трябва да се хващаме за миналото, трябва да го оставим и да се научим да обичаме това, което имаме тук и сега.
Ценете миналото, но с нетърпение очаквайте новото. Ако се залепнем за миналото, надявайки се да се върнем в него, ние изпускаме чудесата, които сега се случват в живота ни.
Не трябва да се фокусираме върху миналото, а трябва да се придвижваме напред с убеждението, че ще бъде по-добре от преди.
