Проблемите, с които се сблъскваме често възникват поради дълбока ненавист към себе си.

Социалният психолог Шарл Ройзман посочва 5 явни признака на ненавист към себе си и начини, които ще ни помогнат да се отървем от това несъзнателно чувство.

Ненавистта към себе си е чувство, за което много рядко си даваме сметка.

Първо, то е толкова неприятно и разрушително, че се опитваме да го отблъснем.

Второ, когато срещаме трудности, често си мислим, че причина за тях са други хора или неблагоприятни обстоятелства.

Трудно е да си признаем, че те са предизвикани от наши вътрешни терзания.

Защо говорим за ненавист, а не за недостиг на увереност в себе си или занижена самооценка?

Защото това е напълно определено чувство, което изкривява представите ни и което ни кара да се мислим за чудовище.

Осъзнаваме се като лоши, неадекватни, неспособни на нищо.

Преживяното в миналото насилие ни кара да мислим, че постоянно постъпваме неправилно.

Принуждава ни да се отказваме от себе си в полза на другите и да се подчиняваме на тези, които ни карат да изпитваме страх.

А в повечето случаи, дори няма ясно осъзнаване какво сме преживели.

И вместо да си съчувстваме, ние продължаваме да се отнасяме лошо със себе си и да смятаме за жалки.

Всъщност, ненавистта към себе си е любов, която е претърпяла разочарование и се е превърнала в своя противоположност.

Заради травмите не можем да станем такива каквито сме искали да бъдем. И не си го прощаваме.

Оскърбителните ни представи за самите нас не могат да не се отразят на живота ни.

Но ако ги пристъпим, тогава ще се появи и шанс да се освободим.

Шарл Ройзман предлага 3 пътя към изцеление:

• Първо, да погледнем как се отнасяме към другите – взискателно, критично, за да разберем по-добре как се отнасят към нас;

• Второ, да открием нашите негативни представи за себе си и да се опитаме да разберем, откъде са се взели те;

• Трето, и най-важното, да се научим да различаваме фантазиите и реалността: оправдани ли са упреците, които насочваме към себе си?

Наистина ли сме виновни или се чувстваме виновни, защото редовно са ни внушавали чувство за вина?

Необходимо е в определен момент да се преборим със самите себе си и да престанем предварително да се обвиняваме.

Когато разпознаем признаците на вина в различни области на живота, ще можем по-спокойно да приемаме своите недостатъци, също както и своите предимства.

В отношенията

Възпроизвеждане на насилие, трудности със създаване на интимно пространство

Не осъзнаваме какво се случва с нас и започваме да изкарваме своята ненавист на най-близките – партньори, деца, колеги.

Това е насилието, което възпроизвеждаме, ограничаваме нашата способност да обичаме другите такива каквито са. И да се покажем такива каквито сме всъщност.

Тоест в крайна сметка да създаваме близост.

Скриваме се зад твърде положителните образи – мил, идеален, предан или пък зад твърде провокативни „аз съм си такъв, харесва ви или не“.

С подобни виждания отблъскваме околните от себе си, но те издават дълбока неувереност в себе си.

В нашите постижения

Несбъднати мечти, таланти, заринати в земята

Не обичаме себе си достатъчно, това е причината трудно да постигаме целите си.

Не вземаме на сериозно своите мечти, не осмеляваме да изпълним своите желания, просто не си даваме възможност.