На детското приятелство са посветени много произведения – повести, романи, стихотворения, кинофилми.
Всяко дете мечтае да намери истински приятел или приятелка, които да останат с него за цял живот.
За съжаление, рядко може да се срещне човек, който да се похвали с продължителни приятелски отношения, които да са започнали в ранно детство и да са продължили до дълбока старост.
Приятелите се преместват в други градове, заминават в чужбина, създават семейства, променят кръга на интересите си.
Желанието за създаване на приятелства е толкова силно, че децата или тийнейджърите се радват на появата на всеки нов човек в своя живот, който проявява внимание към техните чувства и интереси.
А родителите могат да възприемат такова приятелство с повишено внимание и с някои опасения.
Защо родителите могат да не одобрят приятел на детето?
Родителите могат да не харесват приятели на децата си по различни причини.
Малчуганите в предучилищна възраст могат да се държат агресивно – да отнемат играчки или да си бият.
Но в този възраст децата постъпват така не от яд, а просто тестват границите или копират моделите на поведение, усвоени от възрастните.
В предучилищна възраст детето може да страда от самота не по-малко от самота, в сравнение с тийнейджъра и да изпитва тъга от това, че не го приемат в общото игра.
Критериите, по които децата си избират приятели, невинаги са разбираеми за възрастните
Децата могат да дружат със съвсем не тези връстници или съученици, които вдъхват доверие със своето примерно поведение или успехи в училище.
Например, отличникът може да е приятел с един от най-слабите ученици в класа, който създава много проблеми на учителите и на останалите възрастни.
Но е напълно възможно приятелите да се допълват един друг.
Дори тези, които изглеждат неподходящи, могат да дружат дълги години.
В тийнейджърска възраст на мястото на родителския авторитет идва мнението на приятели, компании.
Някои тийнейджъри се вманиачават по някоя младежка субкултура, рязко сменят стила на обличане, прическата и слушат неразбираема музика.
Ако на този фон тийнейджърът започне да изостава в училище, да пуши, да употребява алкохол и наркотици, то опасенията в семейството нарастват.
Не само девиантното поведение, наркотиците и алкохолът могат да предизвикат негативна реакция сред родителите.
В някои случаи причините за неприязън към приятелите на тийнейджъра могат да са субективни.
Те могат да не бъдат отличници, да не се обличат както трябва или да принадлежат към друг социален кръг.
Понякога родителите открито посочват на децата достойните и недостойните съученици.
Съвети за родители, които не харесват приятелите на детето
Житейският опит на възрастните е много по-голям от този на един тийнейджър.
Към определена възраст човек вече се сблъсква с негативните и позитивни страни на живота – предателство от приятели или несподелена любов.
Не е изключено приятел на сина или приятелка на дъщерята да ни напомнят на някои от нашите в юношеството или в детската възраст.
В ситуациите, когато тийнейджърът се прибира у дома пиян, под въздействие на наркотични вещества, родителите трябва да обърнат повече внимание и да проявят загриженост.
Критиките, обвиненията, напълно обясними в състояние на стрес, не спомагат за отдалечаване на тийнейджъра от компания с деструктивно поведение.
Най-добре е спокойно и аргументирано да се обясни защо подобно поведение е неприемливо и защо тийнейджърът е по-добре да не общува с такава компания.
