Невробруцелоза – това е един от най-неблагоприятните варианти за протичане на бруцелозна инфекция. След като в организма проникнат бруцели, се развиват специфични възпалителни изменения в отдели на нервната система.
Невробруцелоза – сериозен риск за здравето
При това заболяване в патологичния процес се въвличат както централната, така и периферната нервна система.
При неоказване на своевременна медицинска помощ тази патология може да стане причина за постоянни неврологични нарушения, до пълна инвалидност на болния.
Най-опасно е усложнението на невробруцелоза, което застрашава живота на болния човек, е оток на главния мозък.
Хронична форма и разпространение
Бруцелозната инфекция много често придобива хронично протичане. Хроничната форма на това заболяване се усложнява от увреждане на нервната система в приблизително 5% от случаите. Най-високата честота, в която се среща е във възрастовия диапазон от 25 до 45 години.
В основната рискова група при този патологичен процес са хора, които поради своята работа системно контактуват със селскостопански животни.
Причини и предразполагащи фактори
Възбудители на тази инфекция са грамотрицателните бактерии, които за първи път са открити през втората половина на 19-ти век от английски учени. Наричат се бруцели и се отличават с висока инвазивна способност.
Още една важна особеност е високата степен на устойчивост на тези микроорганизми във външната среда. Така например, в суровото месо те могат да поддържат своята жизнена дейност до 3 месеца, а в козината на животните – до 4 месеца.
Инактивирането на възбудителя е възможно чрез варене и с дезинфекциращи средства.
С тази инфекция човек се заразява от животни. Най-често естествен резервоар е едрият рогат добитък, овце, свине и т.н.
Възбудителят се отделя от техния организъм с изпражненията, а също и с млякото.
Най-често при бруцелоза се реализира хранителният път на заразяване, обусловен от употребата на заразено месо, необработено мляко или храни, приготвени от него.
Също често бруцелите проникват в организма чрез съществуващи по кожата малки рани при контакт с животни или рязане на заразено месо.
Разпространението на това заболяване е възможно и по въздушно-капков път.
Сред основните предразполагащи фактори за възникване на това заболяване са понижените нива на имунна защита, в резултат на което организмът не може да се справи с проникващия в него възбудител.
Форми
В класификацията на невробруцелоза са включени няколко основни форми, които се разграничават в зависимост от това кой отдел на нервната система е бил засегнат.
Най-често срещаната е периферната форма. Характеризира се с развитието на възпалителен процес както в отделните нерви, така и в цели нервни сплитове.
Обикновено се засяга седалищният нерв. Инфекцията, протичаща в централна форма, се характеризира с възпаление на лигавиците на главния мозък или на веществото, а също и на гръбначният мозък.
При съдова форма се засягат кръвоносни съдове, които снабдяват с кръв главния мозък. Вегетативната форма също се среща много често.
Установява се в случай, ако възникнат клинични проявления, характерни за нарушения на вегетативната нервна система.
Симптоми, характерни за невробруцелоза
Най-често срещаните форми на невробруцелоза са периферната и вегетативната. От момента на заразяване до появата на първите симптоми е възможно да изминат от 1 до 4 седмици.
В преобладаващия брой случаи клиничните проявления, сигнализиращи за периферна форма, манифестират след затихване на острия инфекциозен процес.
Болният човек започва да се оплаква от болезненост по хода на засегнатия нерв. Наблюдава се и нарушение на чувствителността в инервираната зона.
Паралелно присъства и понижаване на мускулната сила, като е възможно да се стигне до пълна парализа.
Диагностика и лечение на инфекцията
Поставяне на диагнозата започва със снемане на оплакванията и преглед на болния.
Задължително се назначава пълна кръвна картина и биохимичен анализ на кръвта. Възбудителят се открива с помощта на бактериологично изследване и различни серологични анализи.
При засягане на централната нервна система може да се назначи лумбална пункция с изследване на гръбначномозъчна течност.
Лечението на тази инфекция се провежда основно с антибиотици, които се допълват със симптоматична терапия.
За болния са показни и диуретици, ноотропи, в тежки случаи – кортикостероиди.
