Невроревматизъм представлява често срещано възпалително заболяване, което е с ревматична природа и засягащо различни отдели на нервната система.
От клинична гледна точка, тази болест може да се прояви с признаци, сигнализиращи за въвличане в патологичния процес на вещества и обвивки на главния мозък, гръбначномозъчни коренчета, периферни нерви и т.н.
Често правилно подбраната терапия позволява избягването на каквито и да сериозни усложнения при тази патология.
Но понякога при прекарани инфекции или на фона на хормонални изменения е възможно възникване на рецидиви на невроревматизъм.
Най-неблагоприятен изход при това състояние е оток на главния мозък, който може да стане причина за летален изход.
Механизъм на развитие
В основата на развитие на невроревматизъм е първично увреждане на съединителнотъканни структури, които са с инфекциозно-алергична природа и наричани ревматизъм.
При това заболяване най-често се засягат сърдечните обвивки, ставните елементи, а също и кръвоносни съдове.
Клиничните проявления на невроревматизъм могат да се наблюдават известно време след обостряне на ревматизма или паралелно на него.
За първи път невроревматизъм като самостоятелна нозологична единица е бил посочен още през 1845 г.
Своето съвременно название болестта получава в средата на 20-ти век. Установено, че този патологичен процес по-често се открива при жени, отколкото при мъже – 3 пъти повече са случаите.
С това заболяване могат да се сблъскат хора на всякаква възраст.
Възпаление на структурите, влизащи в състава на нервната система обикновено е обусловено от въздействието на организма на бета-хемолотичен стрептокок.
Така най-значим етиологичен фактор са прекараните инфекциозни заболявания, свързани с този възбудител. Като пример, може да се приведе ангина или пиелонефрит.
Механизмът на развитие на невроревматизъм е представен от автоимунни реакции, които се отключват в отговор на проникването на възбудител в организма.
Според статистиката, до 3% от хората, сблъскали се със стрептококова инфекция, впоследствие страдат от ревматизъм.
Причини, рискови фактори
Въпреки че възникването на това заболяване може да се наблюдава във всяка възраст, пикът на заболеваемост се пада във възрастовия диапазон от 7 до 15 години.
Още един предразполагащ фактор са други автоимунни патологии. В този случай ако човек има близки роднини, страдащи от ревматизъм, също се намира в рисковата група.
Под въздействие на автоимунните реакции в стените на съдовете, кръвоснабдяващи нервната система, и в мозъчните тъкани се развива възпаление.
На фона на протичащите изменения съдовите стени се удебеляват, а непосредствено в самите съдове се появяват микротромби.
Паралелно възпалителният процес засяга и други нервни структури. Съпътстващата клинична картина пряко зависи от това в кой именно отдел на нервната система са най-изразени възпалителните реакции.
Първо, в класификацията на това заболяване са включени централен и периферен вариант. Най-често се среща централен вариант в енцефална форма.
Симптоми, възникващи при невроревматизъм
Симптомите на невроревматизъм пряко зависят от това кой отдел на нервната система е бил засегнат.
В случай на засягане на веществото на главния мозък, болният започва да се оплаква от емоционална лабилност, повишена раздразнителност и т.н.
Задължително присъства достатъчно изразено главоболие.
Известно време след това клиничната картина се допълва с хиперкинези, протичащи по типа на неконтролирани тонични съкращения.
Диагностика и лечение
Диагностика на тази болест на първо място се състои от пълен неврологичен преглед. Ако в анамнезата има ревматизъм, то това улеснява поставянето на диагноза.
За лечение са показни нестероидни противовъзпалителни и кортикостероиди.
