Невросифилис представлява вторично заболяване, при което в патологичния процес се въвлича централната нервна система.
Тази инфекция е свързана с факта, че възбудителят на сифилиса прониква в нервните тъкани.
Ако тази патология навреме се открие навреме и съответно се пристъпи към нейното лечение, прогнозите са относително благоприятни.
В друга ситуация съществува голяма вероятност от развитие на постоянни неврологични нарушения, които водят до инвалидност и дори до летален изход.
Преди няколко години случаите на невросифилис сред населението са били много.
В началото на 20-ти век сред пациентите с неврологични заболявания на тази инфекция се падали около 10%.
Значителното намаляване на нивото на заболеваемост става след откриването на пеницилина през 1928 г.
Днес това заболяване се открива приблизително при 13% от хората с първичен сифилис.
При тези с вторичен се среща приблизително в 13% от случаите.
Интересното е, че сред жените това заболяване се открива няколко пъти по-често.
Възбудител на невросифилис е бледата трепонема.
Нейните отличителни способности са спираловидна форма, способност за активни движения и напречно деление.
Устойчивостта на възбудителя извън човешкия организъм е относителна.
Най-добре бледата трепонема се чувства във влажни условия.
Ниските температури също не оказват пагубно въздействие.
Но варенето и химическите дезинфектанти на практика мигновено водят до гибел на бактерията.
Тази инфекция се предава от заразен човек.
Представлява епидемична опасност във всеки от периодите на заболяването.
Най-активното отделяне на бактерии се отчита във времето, когато на кожата и на лигавиците се появяват специфични елементи.
В повече от 90% от случаите този патологичен процес се предава по полов път.
Значително по-рядко заразяването се обуславя от контакт със заразена кръв, слюнка и т.н.
Симптоми, характерни за невросифилис
Възможно е протичане в няколко клинични варианта.
За всеки от тях са характерни собствени симптоми.
Първият вариант е остър силифистичен менингит.
Болният се оплаква от прекалено силно главоболие, наблюдават се пристъпи на гадене и повръщане, несвързани с храненето, а също и пристъпи на световъртеж.
Телесната температура може да остане в границите на нормата или леко да се повиши.
Понякога при изследвания се установява повишаване на вътречерепното налягане.
Най-често този вариант отговаря на вторичния период на сифилиса.
Достатъчно често при тази инфекция се засягат кръвоносните съдове на главния мозък.
В този случай говорим за менинговаскуларен невросифилис.
Пациентът се безпокои от изразено главоболие и световъртеж, които след това се сменят с клинична картина, която сигнализира за инсулт.
В случаите на въвличане в патологичния процес на структури на гръбначния мозък, се появяват признаци, сред които характерно бавно прогресиращо намаляване на мускулната сила в долните крайници.
Стига се до невъзможност за движение, а също и различни нарушения на чувствителността.
Често се потиска функционалната активност на тазовите органи.
Към късния невросифилис се отнася прогресивният паралич.
Неговото възникване е свързано с това, че възбудителят е проникнал в клетъчните структури на главния мозък и е довел до неговото постепенно разрушаване.
Диагностика и лечение на инфекцията
Първоначално диагностиката на това заболяване се основава на съпътстващата клинична картина и данните от анамнезата.
Необходимо е пълно неврологично изследване на пациента, назначаване на изследвания, които имат за цел откриването на бледната трепонема.
Лечението се провежда със същите препарати, с които се лекуват и другите форми на сифилис.
Назначава се продължителна пеницилинотерапия, допълваща се с нестероидни противовъзпалителни.
