Хората, склонни към невротични проявления, се отличават с висока чувствителност и ранимост.
Най-много това се забелязва при общуване с околните.
Невротикът най-често е услужлив и приятен при общуване, често се усмихва прави комплименти, „подхранва” другите хора с енергия така, че да почувстват неговото благоразположение.
Какво е лошото в подобно поведение?
На пръв поглед изглежда, че нищо – събеседникът е общителен и дружелюбен, добър и внимателен.
Но човек с невротични проявления се държи така не без да иска нещо в замяна, очаква от хората обратна реакция.
Според очакванията, тя трябва да бъде такава – признание и похвала за неговата любов и способности, поощрение, одобрение на неговата личност и поведение.
Тези очаквания са неосъзнати и, когато хората не ги оправдават, невротикът се държи по обичаен за него начин така, сякаш несправедливо са го обидили, излъгали.
Явната невроза винаги има сериозни и основателни причини.
• Неудовлетворение на базовите потребности в детството
Така се случва, когато детето не получава толкова любов и внимание от страна на родителите, колко са му необходими.
От раждането и до 3 години децата много се нуждаят от постоянното присъствие на майката в своя живот.
Общуване с нея, телесен контакт и емоционална подкрепа.
Ако това го няма, детето страда, преживява вътре в себе си противоречия, престава да вижда собствената си ценност.
• Ако травмата на емоционалното отхвърляне на майката е в бебешка възраст
Жената не взема детето на ръце, не реагира емоционално на неговия плач или усмивки, никак не контактува с него и не общува.
А само подкрепя физиологичната жизнеспособност, то вероятността детето да израсне с невротични проявления, е много висока.
Раненото дете вътре
Човек се държи по такъв начин, че неговите детски травми не са заздравели и когато не получава одобрение и похвала от другите, то изпитва истинска болка.
Чувства се ненужно, незначимо, изоставено.
Когато преживява болезнени усещания, невротикът може да се държи по различен начин.
Как да градим отношения с невротик?
В момента, когато започне своята игра – „не се включвайте”, стойте по-далеч от гнева и истериите.
В разговор трябва да се опитва да се отразяват чувствата на невротика.
На глас да се казва това, което се случва: „Ти се ядосваш, ти крещиш”, „Сега си много агресивен”.
Не е нужно да се говори с цел обвинения, а да се констатира фактът – спокойно и с разбиране.
Да говорим за своите чувства: „Обидно ми е, боли ме”, „Разстроен съм от твоите думи”, „Плаша се, когато се държиш така”.
След като гневният изблик и агресия отшумят, трябва да се решим на откровен разговор какво всъщност се случва и как можем да си помогнем.
Когато формата на невроза е тежка, е възможно да са необходими медикаментозни препарати наред с психологически съпровод.
Когато се замисли за своя живот и поведение, човек с невротични особености на личността има всички шансове да оздравее и стане като другите – спокоен, разсъдлив, уверен в себе си и щастлив.
Стъпките за оздравяване:
1. Осъзнаване на проблема и приемане в себе си;
2. Анализ на собственото детство и причини за поява на невроза;
3. Желание да се живее по друг начин;
4. Отказът от навика да се действа със стари и неефективни методи – мълчание, обида, агресивно поведение, проявление на насилие, очакване на похвали и одобрения от всички хора;
