Много родители се изненадват от факта, че децата им са спокойни и сдържани пред чужди хора, но у дома стават агресивни.
С какво може да се обясни това и какво може да се направи?
Децата се държат различно в зависимост от обкръжението, и голяма роля за това играят функциите на префронталната кора на главния мозък.
Последната отговаря за контрол на импулсите и на реакциите на забавяне.
Тази част на мозъка функционира много активно, когато детето нервничи, безпокои се, страхува се от наказания или очаква поощрения.
Но когато се прибира у дома, в спокойна обстановка, механизмът на сдържане на емоциите не действа толкова добре, и те се изпускат навън.
И дори детето да се разстрои от нещо в училище или на гости, префронталната кора не позволява това чувство да се прояви с всички сили.
Затова при връщане у дома натрупалата се за деня умора може да се превърне в истерия и в пристъпи на гняв.
Когато детето е разстроено или се приспособява, или реагира на ситуацията с агресия.
Или се примирява, че желанието му няма да се сбъдне, или ще започне да се ядосва – на братя или сестри, на родители или дори на самото себе си.
Ако се опитаме рационално да обясним или да посъветваме нещо детето, което вече е много разстроено, тогава само ще усилим емоциите му.
Децата в такова състояние не възприемат логично информацията. Те са толкова изпълнени с емоции и с обяснения само може да стане още по-лошо.
Правилната стратегия в такива случаи е да станете нещо като капитан на кораб.
Родителите са длъжни да подкрепят детето, уверено да го насочват, както капитанът на кораба определя посоката на бъдещите вълни.
Детето трябва да почувства, че е обичано и вие като родители не се боите от проявленията на неговите чувства и ще му помогнете да преодолее всички водовъртежи на живота.
Помогнете му да осъзнае какво именно чувства – тъга, яд, разочарование… Не се тревожете, ако не съумява ясно да назовава причините на своя гняв или съпротива.
За детето е по-важно да почувства, че има кой да го чуе. На този етап трябва да се въздържате от съвети, наставления, обмен на информация или изказвания на мнение.
След като детето свали от себе си товара на преживяванията, изрази емоциите и се почувства разбрано, попитайте го, дали желае да чуе вашите мисли и идеи.
Ако детето отговори отрицателно, по-добре отложете разговора за по-добри времена. В противен случай просто нахлувате на негова територия и получавате ответна реакция под формата на съпротива.
Не забравяйте, че за да отидете на парти, първо трябва някой да ви покани.
Вашата основна задача е да подбудите детето да премине от агресия към приемане. Не трябва да търсите решение или да се оправдавате.
Просто му помогнете да намери източника на емоционалното цунами и да достигне до гребена на вълната.
Помнете, че нашата цел не е да възпитаме деца, а възрастни. И макар да ги учим да преодоляват житейските прегради, не всички желания се изпълняват.
Понякога просто не можеш да получиш това, което желаеш. Помогайки на децата да се справят с тревожността и чувството за неудовлетворение, така ги научаваме да преодоляват по-сериозни житейски предизвикателства.
