Псориазис е сред широко разпространените кожни заболявания, с които човечеството се е сблъсквало още от древни времена. От тази болест са страдали много известни личности – Уинстън Чърчил, Бенджамин Франклин, Хенри Форд, дори Сталин.
През 21-ви век този проблем придобива глобален мащаб. Така например, в САЩ от псориазис страдат повече от 3% от населението, а в скандинавските страни този процент достига 11%.
Растящото ниво на заболеваемост и социалната значимост на тази патология намират отражение като специална резолюция на асамблеята на СЗО за псориазис, приета през май 2014 г.
Сърбящо състояние
Днес повечето специалисти са на мнение, че в основата на заболяването са имунологични нарушения, които възникват по различни причини.
Добре е известно, че развитието на псориазиса е свързано с генетична предразположеност.
Изолирана е специална група гени, наличието на които повишава риска от патологията.
Болестта се предава по наследство. Ако от псориазис страдат и двамата родители, рискът от предаване на детето стига до 75%.
Но за отключване на заболяването при носителя на гена е необходимо въздействие на провокиращи фактори, сред които инфекции, метаболитни нарушения, стресови фактори, токсични въздействия.
При псориазис протича значително ускоряване на деленето на клетките на кожата със 7-8 пъти по-бързо. Отново образувалите се клетки се отличават от нормалните.
Голямо количество аномални клетки отключват възпалителния процес, който се поддържа от специфични вещества – цитокини.
Псориазис може да възникне на всяка възраст, включително и при деца, но най-често началото на болестта се пада на 16-25 години.
Успешното и своевременно започнато лечение води до намаляване на размерите на плаките или до пълното им изчезване.
Лечение – от рентген до ген
Първите външни средства за лечение на псориазис се появяват в края на 18-ти, началото на 19-ти век. Приготвяли са се на основата на отровен арсен и са използвали на практика до средата на 20-ти век.
Също лекарите опитали с живак, от началото на 20-ти век с рентгенови лъчи и дори с чист радий, открит от Пиер и Мария Кюри.
Към другите не толкова радикални противопсориатични средства, използвали се някога, са средства на основата на салицилова киселина, препарати със съдържание на катран, солидол.
Но научно обоснованите методи на лечение на псориазис се появяват сравнително неотдавна.
Традиционна външна терапия
През 50-те години на миналия век са били създадени първите мехлеми на основата на синтетични ретиноиди. Това са вещества по своята структура, сходни с витамин А.
Те се препоръчват в клиничната практика, но и без странични ефекти под формата на сухота, изтъняване и лющене на здравата кожа не се минава.
Следваща стъпка в борбата с псориазиса били хормоналните лекарствени средства – кортикостероиди. Тези препарати са представени във вид на кремове и мехлеми за външно приложение.
В продължение на дълъг период от време един от основните методи за лечение на псориазиса е фототерапията.
Първоначално с естествено излагане на слънчева светлина, а след това с използване на специални лампи, генериращи само лъчи с определен спектър.
Системна терапия
Още през 20-ти век се предприемат мерки да се въздейства на псориазиса отвътре. За тази цел се използвали най-новите до този момент кортикостероиди под формата на таблетки и инжекции.
Последното откритие в тази област е таргетният синтетичен базисен противовъзпалителен таблетиран препарат. В основата на неговото действие са малки молекули.
Това название получават, защото благодарение на малката си молекулна маса, действат вътреклетъчно.
