Всеки трети българин се самолекува – това сочат данни от проучвания на редица пациентски организации у нас. В миналото основен източник на препоръки и мнения се явяват роднини и познати, но в днешно време в такъв източник се е превърнал Интернет, откъдето масово българите събират мнения и черпят съвети.
Да се определи къде минава границата между Интернет и реалността, с всеки изминал ден става все по-трудно. Това се дължи на факта, че в глобалната мрежа има всичко, което и в реалния живот.
В частност, без да излиза от дома си всеки от вас има възможност дори да „отиде“ на прием при лекар.
Добро ли е това или лошо? Няма ли да се окаже ползата от онлайн лечение също виртуална.
Синдром на студента от втори курс
Нещо ни заболи, зачервят ни се ръцете, почувстваме някакво неразположение и веднага сядаме на компютъра, за да си изясним на какво може да се дължи това. Лекарите предупреждават – това е напълно безсмислена и дори опасна идея.
Достатъчно е да си спомним героят на Джеръми К. Джеръми, който четейки медицински справочник, открил у себе си симптомите на всички описани заболявания, освен на родилна треска.
Сред лекарите този феномен, между впрочем, си има свое название – „синдром на студента от втори курс “. Особено вредно е човек да се опитва да си постави диагноза въз основа на прочетеното в Интернет, написано от хора, които няма как да докажат медицинската си квалификация.
Такава практика може да доведе човек само до склонност към хипохондрия и затова е по-добре изобщо да не използва Интернет за тази цел. Освен това самолечението, както е известно, не води до благоприятно стечение на обстоятелствата.
Също така самолечението по Интернет е не само неефективно и преди всичко създава риск човек да започне да лекува не това, от което наистина е болен и по този начин да загуби скъпоценно време.
А при някои заболявания това е изключително опасно. Не много отдавна в Русия стана известен случай за смъртта на дете в кърмаческа възраст от пневмония, поради факта, че неговата майка не потърсила лекарска помощ, а лекувала детето си, основавайки се на съветите на други майки по форумите.
В България също имаше случай на смърт на дете от апандисит, тъй като консултацията между личния лекар и майката бил провеждан по Скайп. Но в този случай вина е имал и лекарят, който е съветвал майката на детето, че няма основания за притеснение и не се налага преглед.
Скъперниците и мързеливите плащат 2 пъти
Вече посочихме какви са рисковете от самолечението. Но в глобалната мрежа има множество сайтове /включително и уеб страници на различни клиники/, в които консултации се провеждат от лекари.
Защо трябва да губим време и пари за посещение при лекар специалист, след като можем да получим консултация онлайн и безплатно?
Мързелът разбира се е двигател на прогреса. Но не и в случая със здравето. Поставянето на диагноза без преглед и специфични изследвания, а само въз основа на оплакванията на пациента, не е по силите дори и на най-гениалния лекар.
Тъй като много често съвсем различни заболявания се проявяват с еднаква симптоматика.
Поради това, ако лекар от другата страна на монитора се опитва да ни поставя диагноза, трябва да бъдем особено внимателни. И да си зададем въпроса добър специалист ли ни консултира?
