Острият парапроктит е сериозно и доста често разпространено заболяване, представляващо остро възпаление на мастната тъкан около правото черво.
Какви са причините?
Най-често заболяването засяга мъжете, преобладаващата възраст е 20-60 години.
Основно значение има проникване на инфекция в параректалната мастна тъкан от лумена на ректума, в резултат на нагнояване на аналната жлеза или в резултат на увреждане на нейната лигавица – неразградени частици храна, плътни частици от изпражненията, чужди тела. По-рядко инфекцията прониква хематогенно.
Предразполагащи фактори за възникване на гнойния процес са: отслабване на местния и хуморалния имунитет при изтощение, алкохолизъм, вследствие на остра и хронична инфекция – ангина, грип, сепсис, атеросклероза, изменения на кръвоносните съдове при захарен диабет, функционални нарушения – запек, диария; наличие на хемороиди, анални фисури.
В зависимост от локализацията на гнойния процес се различават – подлигавичен, подкожен, седалищно-ректален, тазово-ректален, заден ректален остър парапроктит.
Как се проявява заболяването и как да го разпознаете?
Обикновено започва остро. Диагностиката е основана на клиничната картина.
След кратък продромален период с неразположение, слабост, главоболие, се появява нарастваща болка в ректума, перинеума или в таза, съпровождаща се с покачване на телесната температура и втрисане.
Степента на проявление на симптомите зависи от локализация на възпалителния процес, неговото разпространение, характера на причинителя, реактивност на организма.
Подлигавчният парапроктит протича със субфебрилна температура и с не рязко изразени болки в правото черво, усилващи се при дефекация.
През първата гнойта обикновено изтича в лумена на дебелото черво и заболяването завършва с оздравяване.
Защо е опасен острият парапроктит?
Ако е предизвикан от размножаване на микроорганизми, но основна роля играят необразуващите спори анаероби, възниква гнилостен парапроктит, при който се засяга голяма зона от мастната тъкан в аналната област, но е възможно развитието на неклостридален анаеробен парапроктит характеризиращ се с бързо разпространение на процеса с изразено подуване на тъканите, в които се развиват некротични процеси, и вместо гной се отделя зловонна течност с разлагащи се тъкани. Понякога заболяването се предизвиква от клостридии – причинители на газова гангрена.
Най-опасните усложнения на остър парапроктит са разпространение на възпалението в клетъчните пространства на таза гнойно сливане на стената на ректума.
В този случай чревното съдържимо попада в параректалната мастна тъкан, като се открива възможност за широко разпространение на инфекцията.
Описани са случаи на гнойно сливане на ректума с влагалището или с уретрата.
Отчитайки непосредственото съседство с тазовия перитоний, и на тазовата мастна тъкан с тази на коремната кухина, не трябва да се изключва възможността за проникване на гноя в коремната кухина и в ретроперитонеалното пространство.
Такива усложнения възникват при несъвременно потърсена лекарска помощ при хора в напреднала възраст, при отслабени от болест, при наличие на захарен диабет, патологии на кръвоносните съдове и т.н.
При късно потърсена лекарска помощ и при несвоевременно извършване на операция е възможно развитие на гнилостен процес на фона на парапроктит, започнал като банален абсцес.
Какви са методите за лечение на заболяването?
Само хирургическо, веднага след поставяне на диагнозата.
Основните задачи на радикалната операция са разрез на абсцеса, дрениране, търсене, откриване и ликвидация на засегнатата крипта и на пътя на гнойта. Ако се ликвидира връзката с ректума, може да се разчита на пълно оздравяване на пациента.
Решението на въпроса за използване на една или друга радикална операция при остър парапроктит се взема само от специалист проктолог.
