Дисплазия на тазобедрената става представлява нарушение на опорно-двигателния апарат, характеризиращо се с недоразвитост, изместване или асиметрия на ацетабуларната ямка, главата на бедрената кост и околните мускули. Диагнозата се поставя на много новородени.
Излишната гънка на седалищните части, асиметрични гънки, непълно развитие на краката са първите признаци на заболяването.
В бъдеще се появяват щраквания при движения, прегърбване, уголемява се костта на големите пръсти на краката, възможно е развитие на плоскостъпие, а понякога и цялата стойка се нарушава. При несвоевременно лечение се развива остатъчна дисплазия на тазобедрените стави.
Симптоми и причини за остатъчна дисплазия
В първите месеци от живота на бебето крачетата изглежда, че са с различна дължина, но впоследствие действително размерът им започва да се различава.
Това води до неправилна стойка, развитие на сколиоза и накуцване. Такива проявления се задълбочават в зряла възраст и са причина за развитие на други заболявания на опорно-двигателния апарат.
Тъй като тазобедрените стави са неправилно сформирани, болният е предразположен към различни травми, включително и към навяхвания. Човек не може да практикува много видове спорт, да води активен начин на живот.
Остатъчни явления от дисплазията също са коксартрозата или деформиращата артроза на тазобедрената става. При първото заболяване хрущялът загубва здравина и еластичност, изтънява и изсъхва.
Удебелява се костта, което води до деформация на ставата и намаляване на амплитудата на движение до пълното и ограничаване.
Патологичният процес се съпровожда от уплътняване и фиброза на ставна капсула, изпълване на ставата с ексудат, в резултат на който се разтягат сухожилията и самата капсула. Развива се възпаление и болка, човек започва да усеща ригидност, скованост.
Усещането за скованост, дискомфорт в областта на таза, седалищните части или срамната област сутрин са основните симптоми на коксартроза.
При натоварване възниква болка, скованост, на повърхността на става се появяват шипове.
Когато хрущялът напълно се изтрие, костите влизат в съприкосновение една с друга, което предизвиква болка при сгъване, разгъване или обръщане.
Опитите за избягване на натоварване са причина за атрофия на мускулите, впоследствие – до накуцване.
Диагностика и лечение
Остатъчните явления при дисплазия на тазобедрените стави се диагностицират при преглед от ортопед и с помощта на рентгенографско изследване.
За определяне на степента на патологията лекарят сгъва, изправя, извръща крака на пациента в тазобедрената става, определя в какво състояние е походката му, болният бива помолен да постои на един крак.
Понастоящем медицината не предлага пълно излекуване, поради тази причина лечението на дисплазия на ТБС трябва да се провежда преди да се появят проявления на остатъчна дисплазия.
Консервативната терапия в ранния етап осигурява спасение от болките, помага за разрешаването на проблема с понижаване на двигателната функция, забавя прогресирането на заболяването.
В първите етапи е подходяща оперативна интервенция
Първоначално следва да се ограничат натоварванията. С цел обезболяването се изписват средства от групата на нестероидните противовъзпалителни.
А хората, които страдат от наднормено тегло, трябва да направят всичко възможно да постигнат нормализация на телесната си маса, като се придържат към диета.
Операцията при наличие на този сериозен здравословен проблем предполага тотално ендопротезиране, в рамките на което се извършва замяна на вече увредената става с имплант.
След възстановителния период, включващ занятия с физкултура, масажи и някои видове физиотерапевтични процедури, се възстановява двигателната активност и изчезват болезнените усещания.
