Как да накараме човек да повярва на фактите?
Просто да го помолим да бъде справедлив, безпристрастен и да забрави за предразсъдъците?
Обикновено това не е достатъчно.
С пример от класическо научно изследване ще ви покажем защо е толкова трудно.
Разумът често си прави шеги с нас.
Така например, кара ни да обръщаме внимание именно на фактите, които потвърждават собствените ни убеждения.
Когато чуем сплетни за съперник, си мислим – „Знаех, че е негодник“, но ако кажат същото за наш добър приятел, най-вероятно ще го помислим за глупав слух.
Ако не се доверявате на правителството, промяната на политическия курс ще бъде за вас потвърждение на неговата слабост.
Но ако сте дали кредит на доверие, тогава същите изменения ще ви изглеждат като проява на мъдрост от страна на властимащите.
Разумът има навика да търси потвърждения на собствената ни гледна точка.
И ако малко помислим, ще стигнем до извода, че този навик се проявява навсякъде.
Това е много важно за тези, които желаят да вземат оптимални решения.
Склонността за потвърждение на собствената гледна точка не е проблем само докато сме прави.
Проблемът е, че често се заблуждаваме, и на решаващи доказателства се обръща внимание, когато е станало прекалено късно.
Методите, които трябва да използваме, за да се противопоставим на този навик в момента на вземане на решение, зависят от редица психологически причини.
Проблемът е, че съществуват две теории как разумът търси потвърждения на гледната ни точка и много умело ги открива.
Учени от Университета Принстън ги противопоставили една на друга, за да открият начин за борба с предубежденията.
Първата теория обяснява нашата необходимост от потвърждение, е най-разпространена.
И намира своето отражение в подобни изказвания: „Ти просто вярваш в това, което желаеш да вярваш“ и „Аз така и не разбрах какво точно ще каже“.
А също и когато на човек му се приписват определени възгледи въз основа на неговия статус, месторабота или избор на приятели.
Нека наречем това мотивационна теория за склонност към потвърждение на собствената гледна точка.
Тази теория предполага конкретен начин за борба с предубежденията – променете мотивацията на човека и той ще се отърве от собствените си предразсъдъци.
Другата, алтернативната теория е не толкова очевидна.
Предубеждения съществуват не защото толкова им вярваме, а защото не задаваме правилните въпроси за новата информация и за нашите собствени убеждения.
Тази теория не дава ясни отговори, тъй като причината за неверните умозаключения може да е друга – от ограничения в паметта до типични логически грешки.
Възможно е в нашето въображение да има нещо от рода на сляпа зона, и съдим за света, основавайки се само на нашите първи умозаключения за него.
Според тази теория е възможно да се отървем от навика да търсим потвърждение на собствената гледна точка чрез следване на определена стратегия за промяна на мисленето.
Предполагаме, че хората изначално желаят да научат истината, на тях просто им трябва по-ефективен подход, за да го направят.
Характерът на доказателствата няма толкова голямо значение, колкото първоначалните убеждения на човека.
Необходими са практически методи за корекция на ограниченото ни мислене, а най-важното ограничение е недостатъчната ни способност да си представяме други варианти за развитие на събитията.
