Когато имунната система атакува тъканите на собствения организъм, се развиват тежки автоимунни заболявания. Немски учени установяват необичаен феномен – антитела против определени рецептори в главния мозък могат да понижат нивото на тревожност и депресия.

Как тялото образува естествени антидепресанти, вредят ли

NMDA-рецепторите в клетките на главния мозък участват в процесите на обучение и на паметта. Същевременно тяхното фармакологично блокиране помага в борбата с депресията.

На тези рецептори действа кетамин, който е одобрен като бързодействащо вещество против депресия през изминалата година в САЩ.

Антитела против NMDA-рецептори имат приблизително 20% от хората. Обикновено тези антитела трудно проникват в главния мозък, това възпрепятства бариерата между кръвта и главния мозък.

Учени от Института по експериментална медицина Макс Планк установяват, че когато антителата успяват да проникват през тази бариера, те неутрализират тези рецептори, което води до облекчаване на симптомите на депресия и тревожност.

Такива антитела могат да се определят като вътрешни или собствени антидепресанти на организма.

Количеството антитела срещу NMDA-рецептори в кръвта на един човек може силно да варира през години.

Обикновено тяхната концентрация нараства с възрастта, но при силен стрес високи стойности се установяват при млади хора.

Какви са положителните свойства на антителата срещу депресия

В миналото тези антитела са свързвани с развитие на тежък автоимунен енцефалит – възпаление на главния мозък. Развива се, когато антитела атакуват главния мозък на фона на инфекции или на други болести.

Затова учените се изненадват, когато установяват положителните свойства на антителата срещу NMDA-рецептори.

Авторите на изследването анализират голяма база данни пациенти, при които са открити антитела против NMDA-рецептори, и при които е проницаема бариерата между кръвоносната система и главния мозък, тоест антителата могат свободно да проникват мозъка.

При такива хора депресия и тревожност се развива по-рядко, отколкото при техните връстници. Своята теория учените потвърждават в експерименти с мишки.

Учените отбелязват, че действието на тези антитела – предизвикват ли те енцефалит или облекчават депресия, най-вероятно е свързано не само с тяхната концентрацията в кръвта.

Предполага се, че те трябва да окажат влияние на допълнителни фактори, и по-точно възпаление.