Кариесът е едно от най-разпространените заболявания по цял свят.
И неговите усложнения са основната причина за загуба на зъби.
При лечение на тази патология зъболекарят използва ясен алгоритъм на действие.
Но понякога възникват грешки, и като следствие се развиват усложнения – падане на пломба, поява на възпаление или връщане на болката.
Поява на болка след лечението – норма
Болката е универсална реакция на човешкия организъм, която сигнализира за нарушения в неговата функция.
Появата на болка след лечение на кариес може да се интерпретира двояко – от една страна закономерна реакция, от друга очаквана и възможен вариант на индивидуална реакция, или пък сигнал за усложнения.
В практиката на зъболекарите има понятие – болки след пломбиране.
Тяхната поява може да е индивидуална реакция към самата процедура на лечение на зъба и пломбиращите материали.
Болката обикновено е слаба, не е свързана с дразнители и преминава след няколко часа, най-често се задържа за около денонощие.
Основното условие е липса на усилване.
Понякога болката след лечение на кариес е очаквана реакция.
Вече при дълбок кариес са налице и първите изменения в зъбната пулпа – хиперемия.
За презастраховане и с цел съхранение на пулпата след обработка на кухината зъболекарят поставя лечебна превръзка с противовъзпалителни свойства.
Закрива кухината с временна пломба и ви изпраща у дома.
Ако след няколко часа или дни се появи болка означава, че кариесът се е усложнил, и лекарят няма вина. В този случай зъболекарят индивидуално избира по-нататъшна тактика на лечение.
Най-често успява да спаси зъба от пулпит, и лечението завършва с поставяне на постоянна пломба.
Болка след лечение на кариес – патология
Понякога болката след пломбиране може да бъде непосредствено свързана с грешки при самото поставяне на пломбата.
Поставянето на пломбата се смята за най-елементарната част на денталното лечение, но всъщност е точно обратното.
След препариране на кариозната кухина следват етапи на обработка на кухината:
• Антисептична – нейната цел е премахване на всички бактерии, които образуват кариес, да се дезинфекцира кухината;
• Поставяне на лечебна и изолираща превръзка – лечебни стават при дълбок кариес с цел профилактика на преминаване в пулпит – възпаление на пулпата;
• Пломбиране;
Основната задача на зъболекаря е възстановяване на анатомичната структура на зъба, а не просто да се замазване на кухината.
Ако пломбата е по-висока от захапката, зъбът получава излишно дъвкателно натоварване – появява се болка.
Още един вариант за неправилно пломбиране е поставяне на 1 пломба на 2 зъба, липса на контактни точки.
В този случай се появява не само болка, но и постоянно възпаление на венечните джобове.
Паднала пломба – винаги ли е виновен зъболекарят?
Както показва практиката, при падане на пломба, най-често зъболекарят е виновен.
Но това не изключва вината на пациента, които просто игнорират препоръките на специалиста.
На практика на всеки етап от пломбирането съществува риск от формиране на грешки, които водят до загуба на пломба:
• Препариране на кухината
Това е не само премахване на всички увредени от кариеса тъкани, но и създаване на контактни площадки, които ще помогнат на пломбата да се задържи.
Това са технически моменти.
Нарушаването на тези принципи е грешка, и тогава пломбата пада и е възможно да повлече след себе си и стените на зъба.
• Некачествена изолация на зъба
За поставяне на пломба и нейната надеждност е необходимо условие – пълна липса на влажност.
С помощта на кофердам се изолират един или няколко зъба от цялата устна кухина.
