Колкото по-важен е за нас човекът, толкова повече страдаме, когато той нарочно мълчи. Неизвестността е пропита с усещане за тревога, губим се в догадки, в това какво сме направили не както трябва, в какво сме се провинили.
Защо страдаме в тази зона на отчуждение и как да се успокоим?
Мълчанието е един от най-страшните видове емоционално насилие. Някои от нас физически не го понасят.
Според психиатърът Хемант Митал пусков механизъм за депресията и тревожните разстройства за много пациенти е именно нежеланието на най-близкият им човек да общува с тях. Защо реагираме така болезнено?
Хемант Митал смята игнорирането на една от най-древните психологически техники за изразяване на неодобрение или разочарование.
Днес този прост психологически трик се практикува дори между родители и деца – да си спомним твърде странната практика на тайм-аутите, която често приема форма на жестока манипулация.
Не всяко призвание е еднакво ценно
И макар безразличието към чужди мнения може да ни се стори привлекателно, всъщност това няма да ви донесе щастие. Социални същества сме, и ни е необходимо общуване със себеподобни.
В света на нашите първобитни предци са оцелявали само тези, които никога не са били отхвърляни от групата и племето.
Макар и тази борба за живот да е останала в миналото, все още се нуждаем от отношения с други хора и от одобрението на нашите роднини и другите членове на обществото.
Помнете, колко важно е било да се впишете в колектива в средното училище?
Здравите връзки предполагат, че няма да престъпим своите принципи и убеждения, дори за най-близките.
Дълбоко вътре в нас все още стои страхът да бъдем отхвърлени и да бъдем подложени на изгнание.
Потребността от одобрение никога не е отишла, но сега се безпокоим, как да не засегнем колеги, приятели, съседи, приятели.
Някои в своите стремежи да угодят на всички отиват твърде далеч.
Такива хора се опитват да постигнат одобренията на всички и на всеки. Естествено, това няма как да се постигне, доколкото е невъзможно да се угоди на всичко и на всеки.
Хората, чието одобрение и признание е наистина важно за нас, не са толкова много – това са тези, с които наистина ни свързват наистина близки отношения.
Често не търсим признание от тези хора
Например, не е нужно 500 непознати да сложат лайк на поста ви във Фейсбук.
И дори мнението на вашите далечни родственици и бивши съученици означава малко, доколкото това не са хора, с които поддържате близки отношения.
Объркваме сами себе си и започваме да се държим така, сякаш мненията на всички хора са еднакво важни за нас, макар и за нас реално да е важно само мнението на малко хора.
Мнението на вашия мъж за вас е много по-важно, отколкото одобрението от страна на групата на майките с идеална външност, децата на които ходят в същото училище, в което и вашето дете.
Чие мнение за вас е наистина важно?
Решете за себе си чие одобрение и признание за действително важни за вас. Това не е трудно, съставете списък от 5-10 най-близки за вас хора.
Ако забележите, че започвате да страдате по повод това, че някой може да помисли за вас, тогава се запитайте – „Има ли ги тези хора в моя списък?“
