Панхипопитуитаризъм – това е достатъчно сериозно заболяване, характеризиращо се с нарушаване на функционалната активност на предния дял на хипофизата. При това състояние се наблюдава значително намаляване на синтеза на всички тропни хормони, а именно:
- Адренокортикотропен;
- Тиреотропен;
- Фоликулостимулиращ;
- Лутеинизиращ;
- Соматотропен;
- Пролактин;
В резултат на този патологичен процес страдат всички периферни ендокринни жлези, които също престават да образуват биологично активни вещества.
При своевременно оказана медицинска помощ тази патология е с благоприятна прогноза и не нарушава обичайният начин на живот на човек.
В противен случай може да стане причина за развитие на множество усложнения, сред които и хипофизарна кома.
Предният дял на хипофизата образува тропни хормони. Те приемат непосредствено участие в поддържането на функционалната активност на периферните ендокринни жлези.
В резултат на това тези вещества оказват влияние на практика на всички вътрешни органи. В случай че се синтезират в недостатъчно количество, се развива хипофункция на жлезите с вътрешна секреция.
Най-често с това заболяване се сблъскват жени, които са във възрастовия диапазон от 20 до 40 години.
В зависимост от механизма на своето развитие панхипопитуитаризмът се дели на първичен и вторичен.
Първичната форма се установява в случай ако хормоните престанат да се образуват на фона на непосредствено увреждане на тъканите на хипофизата, което е с вроден или с придобит характер.
Установено е, че характерните клинични проявления обикновено възникват само в случай че са били увредени само 90% от функционално активните тъкани.
Вторичната форма предполага прекратяване на синтеза на фактори, които влияят на функцията на хипофизата.
Съществува голямо количество причини, които могат да доведат до панхипопитуитаризъм. Често прекратяването на синтеза на хормони може да бъде обусловено от различни съдови нарушения, предизвикващи исхемични изменения в тъканите на хипофизата.
Тромбоза на големите съдове, аневризма на сънната артерия, внезапен кръвоизлив в хипофизата – всичко това може да стане причина за развитие на този патологичен процес.
Особена рискова група са хората са хората, сблъскали се с масирана кръвозагуба. Същото се отнася и за жените, загубили голямо количество кръв при раждане. Но кръвотеченията в органите на храносмилането или на дихателната система също водят до възникване на проблеми с хипофизата.
Сред другите възможни причини са доброкачествени или злокачествени образувания в тази анатомична област, тежки травматични въздействия, неправилно проведени хирургични интервенции.
На практика при всички с тази диагноза присъстват различни нервно-психически разстройства, например, емоционална лабилност.
Симптоми характерни за панхипопитуитаризъм
Клиничната картина при този патологичен процес е с полиморфен характер и най-често нараства постепенно. Но понякога симптомите при това заболяване могат да възникнат остро. Това състояние е опасно за живота и може да доведе до гибел на болния човек още в първите часове.
Диагностика и лечение на заболяването
Диагностиката на тази болест се състои от общ и биохимичен анализ на кръвта. Задължително е необходимо провеждане на оценка на хормоналния статус. В някои случаи се назначават провокационни тестове за определяне на резерва тропни хормони.
Лечението на панхипопитуитаризъм предполага заместителна терапия. Назначават се препарати, насочени към отстраняване на хормоналния дефицит.
Паралелно е необходимо провеждане на лечение на основната патология, която е довела до засягането на хипофизата.
Профилактика
Принципите на профилактика се свеждат до избягване на черепно-мозъчни травми, своевременна медицинска помощ при кръвотечения и невроинфекции.
