Панкреатогенен захарен диабет – това е вторично патологично състояние, характеризиращо се с нарастваща хипергликемия на фона на първично увреждане на панкреаса.
В резултат на възпалителен процес в панкреаса или при други нарушения от страна на този орган се потиска образуването на инсулин.
Панкреатогенен захарен диабет – какво е особеното
Недостатъчното постъпване на инсулин в кръвообращението води до нарушаване на метаболизма на глюкоза и повишаване на нейните нива в кръвта.
От клинична гледна точка това заболяване се характеризира с храносмилателни разстройства, а също и със специфични за хипергликемия признаци.
Този патологичен процес е с относително благоприятна прогноза и добре се поддава на лечение при комплексен подход.
В напреднал стадий може да стане причина за изразени изменения от страна на много вътрешни органи, например, на бъбреци, на нервна система и т.н.
Съществува и второ официално нерегистрирано название на тази патология – захарен диабет тип 3.
Според различни данни, тази болест се развива при от 10 до 15% от хората, страдащи от хронично възпаление на панкреаса.
Захарен диабет тип – последствие от остър панкреатит
Статистиката показва, че след прекаран остър панкреатит вероятността от развитие на хипергликемия се повишава с 15%.
Установено е, че най-често от този патологичен процес страдат мъжете.
В преобладаващия брой случай панкреатогенен захарен диабет се развива на фона на хроничен панкреатит.
Колкото по-често е обострянето, толкова по-голяма е вероятността от възникване на тези нарушения.
Хроничният възпалителен процес с течение на времето води до постепенно разрушаване и склерозиране на Лангерхансовите островчета, които непосредствено отговарят за ендокринната функция.
Рискът от възникване на постоперативна хипергликемия пряко зависи от обема на операцията.
Острият панкреатит, некрозата на панкреаса или неговото злокачествено увреждане – всичко това може да доведе до нарушение на ендокринната функция с повишаване нивата на глюкоза впоследствие.
Определени предразполагащи фактори косвено способстват за формиране на панкреатогенен захарен диабет. Първо – това е прекомерно пристрастяване към алкохол.
Известно е, че именно алкохолът е една от най-разпространените причини за възпалително увреждане на панкреаса.
Прекаляването с мазна храна или с храни, богати на лесноусвоими въглехидрати, наднорменото тегло, наднормено тегло, високи нива на липиди – всичко това допринася за повишаване на риска от развитие на тази болест.
Още един важен предразполагащ фактор е приемът на кортикостероиди без лекарско предписание.
Панкреасът е един от най-важните органи в човешкия организъм, който отговаря за храносмилането и за метаболизма.
В неговата структура се разграничава натрупване на хормон-продуциращи клетки, предимно разположени в опашката на органа и наричащи се острови на Лагерханс.
Симптоми, характерни за панкреатогенен захарен диабет
При тази болест хипергликемията в преобладаващия брой случаи нараства бавно и постепенно. Средно за неговото възникване от 5 до 7 години от момента на развитие на хроничен панкреатит.
При постоперативна форма хипергликемия се формира почти незабавно.
Първоначално при това заболяване присъстват храносмилателни разстройства. Наблюдават се симптоми като пристъпи на гадене, повръщане, подуване на корема, периодични киселини, а също и разстройство при изхождане във вид на диария.
При възпалително увреждане на панкреаса обикновено присъства болка, локализираща се в епигаструма.
Този патологичен процес най-често протича в лека форма с умерена хипергликемия. При повишаване нивата на глюкоза до 11 милимола на литър, човек се чувства удовлетворително.
При по-нататъшно нарастване на стойностите на захарта се присъединяват симптоми като чувство за жажда, по-чести позиви за уриниране, сухота на кожата и на лигавиците.
При тази патология често възникват и пристъпи на хипогликемия, които са с краткотраен характер и се съпровождат със симптоми като пребледняване на кожата, възбуждане и тремор.
Диагностика и лечение на болестта
Панкреатогенен захарен диабет може да се заподозре въз основа на изследване на нивата на глюкоза. Хипергликемия обикновено възниква след хранене, докато на гладно отсъства.
Допълнително е показно биохимично изследване на кръвта, изследване на урината, ултразвуково изследване на панкреаса и т.н.
Панкреатогенен захарен диабет се лекува със специална диета и препарати за сваляне на кръвната захар. Паралелно се препоръчва коригиране на ензимната недостатъчност на панкреаса.
При хирургична интервенция на панкреаса следва веднага да се подбере заместителна терапия с инсулин.
