Малко от нас помнят как за първи път са се разболели от грип? Не са много тези, които могат да потвърдят какво е било преживяването.
В света на концепцията на имунологичният импринтинг обаче това е много важно. Защото става въпрос за степента на защита от различни грипни вируси, с оглед на това, че относително безобиден щам може да е смъртоносен за определен кръг хора.
Какво е това първороден антигенен грях, какви са последствията?
Грип, вирусът, който си сменя „кожата”
Дори тези, които ежегодно се ваксинират срещу грип, все пак не са застраховани от заразяване. По-рядко и по-леко, но все пак е възможно да се разболеят.
Това се обяснява с факта, че ваксините не действат на всичко, а само спрямо определени щамове, шансовете за среща, с които през съответния епидемиологичен сезон са максимални.
Вирусът на грипа притежава внушителна адаптивност на белтъците-антигени, вградени в неговата повърхност – невроминидаза и хемаглутинини.
Видът на тези белтъци и техните комбинации определят за каква разновидност на вируса на грипа или за какъв щам става въпрос.
Когато вирусът за първи път попадне в организма на човека, имунната система се запознава с неговите белтъци антигени и образува антитела към него.
В продължение на няколко дни, докато протича този процес, човек се разболява. Следващият път при сблъсък с точно такъв вирус организмът не трябва отново да разпознава антигените и да пуска нова линия за синтез на антитела, а вече има такава, и вирусът бързо ще бъде обезвреден. Болест няма да се развие.
Организмът е формирал имунологична памет към конкретна разновидност на грипния вирус. Това е признак на адаптивен, придобит, специфичен имунитет.
Всички тези термини означават, че с такава защита не се раждаме, придобива се в хода на адаптацията към новата опасност, и тази опасност не е особено специфична, тоест защитата не сработва срещу другите щамове на грипния вирус.
Логично е да се предположи, че следващият нов щам трябва да активира същите процеси, които попълват своеобразната библиотека от антитела, за да е възможно при повторна среща бързо и точно да се организира защитата на организма. Но се оказва, че не така се случва винаги.
Правото на първия вирус
В средата на миналия век вирусологът Томас Франсис – младши, наблюдавал как боледуват от грип студенти от Мичиганския университет.
В Университета действала програма за ваксинация, студентите били ваксинирани, но грипът ги повалял един след друг.
Франсис изследвал кръвта на доброволци за антитела и установява, че виновник за болестта е нов щам на вируса, много сходен с този, срещу който били ваксинирани.
Заразеният организъм правилно образувал антитела срещу щама, за който е поставена ваксина и изобщо не се осигурявала защита срещу нов вирус, много сходен с този във ваксината, но друг.
Това наблюдение заляга в основата на концепцията за първородния антигенен грях – това високопарно, теологично по своята същност название, както ехидно отбелязват колегите на Франсис, е резултат от религиозния възторг пред красотата на науката, преживян под влиянието на чаша мартини.
Същността на идеята на Франсис се състояла в следното. Първият щам на грипния вирус, с който се запознава организма, определя реакцията на организма към сходни щамове.
Вместо да прочете новите антигени и да започне да образува специфични антитела, имунната система образува такива към първия грипен вирус и така организмът остава без защита.
За дълга имунна памет
Имунитетът към грипни вируси е уникален за всеки човек. Както е установява, имунният профил зависи от това, с какъв първи вирус конкретният човек се е сблъскал през живота си, какви ваксини срещу грип си е правил, с какви грипни щамове успява да се сблъска през живота си.
По последни данни има разлика между това как имунната система запомня реалната инфекция и ваксините.
Така или иначе, всички инфекциозни събития и мероприятия по ваксинация се регистрират от имунната памет с помощта на клона на В-лимфоцити – В-клетки с памет.
Това са дълготрайни клетки на имунната система, готови във всеки момент да осигурят бърза реакция при нахлуване на вече познат вирус.
