ᐉ Подостър тиреоидит - защо се развива през зимата

Подостър възпалителен процес, развиващ се в областта на щитовидната жлеза, се нарича подостър тиреодит.

Повечето учени смятат, че това заболяване е с вирусна природа. Ролята на автоимунните реакции във възникването на подостър тиреоидит също не трябва да се изключва.

Подостър тиреодит – от какво се предизвиква

Патологичният процес се характеризира с формиране на грануломатозни образувания с едновременно разрушаване на еритроцити.

Продължителността на подострия тиреоидит средно е от 2 до 3 месеца, след което в преобладаващия брой случаи настъпва пълно оздравяване.

Понякога обаче това състояние може да се усложни с постоянна хипотиреоза, сърдечна недостатъчност и т.н.

Основната разлика на подострия тиреоидит от острия възпалителен процес, с който се сблъсква щитовидната жлеза, е в неговата по-голяма продължителност.

Хроничният тиреоидит се съпровожда с по-малко изразени клинични проявления от подострата форма. Това заболяване също е прието да се нарича тиреодит на Де Кервен.

При жените това заболяване се развива 5 пъти по-често, отколкото при мъжете, обикновено на възраст от 30 до 60 години.

Връзката между подостра форма на тиреоидит и вирусни инфекции се предполага въз основа на значително повишените нива на заболеваемост през есенно-зимния период.

И макар и най-често болестта да завършва с пълно оздравяване, приблизително в 2% от случаите се срещат рецидиви.

Какви са причините

Повечето учени са на мнение, че тази възпалителна реакция е обусловена от прекарана вирусна инфекция.

Средно от момента на остра вирусна инфекция до възникване на подостър тиреоидит минават от 3 до 6 седмици.

Щитовидната жлеза най-често се възпалява след инфекция, локализиращи се в горните дихателни пътища.

Според множество автори съществува наследствена предразположеност към възникването на тази патология, която е представена от носителство на определен ген.

Подостър тиреодит – как се развива

Механизмът на развитие на подостър тиреоидит е представен от проникване вътре в тиреоцитите на вирусни частици, поради което активно се образуват атипични белтъци.

Тези белтъчини са чужди за имунната система, което способства и за възникване на възпалителна реакция.

Клетките на имунната система се натрупват в засегнатата област с последващо образуване на грануломи.

Самата щитовидна жлеза се увеличава, а нейните фоликули се разкъсват и в кръвта се освобождават допълнителни количества щитовидни хормони.

Изтощаването на запасите от щитовидни хормони се осъществява в рамките на от 1 до 2 месеца, и впоследствие се развива хипотиреоза.

Симптоми при подостър тиреоидит

Подострият тиреоидит се проявява с обща слабост и субфебрилна или фебрилна треска. Най-ранният симптом е болка, локализираща се в областта на предната повърхност на шията.

Наблюдава се усилване на болковия синдром по време на дъвчене или гълтане, а също при завъртане на шията.

В първия етап възникват симптоми, характерни за хипертиреоза.

Болният се оплаква от емоционална лабилност, бързо уморяване и обилно изпотяване. Постепенно отслабва.

Става раздразнителен, трудно е да се концентрира върху нещо конкретно. При преглед се установява ускорен пулс. Средно продължителността на този етап е от 1 до 2 месеца.

След това настъпва еутиреоидният етап. Характеризира се с постепенно изчезване на гореописаните клинични проявления.

На пръв поглед състоянието на болния се нормализира, но впоследствие се присъединяват симптоми, сигнализиращи за хипотиреоза.

Диагностика и лечение на болестта

За поставяне на диагноза е необходим преглед, но преди това е необходима консултация с личния лекар, който след оценка на симптомите дава направление за специалист.

При съмнения за подостър тиреоидит задължително се назначава ултразвуково изследване на щитовидната жлеза.

Лечението на щитовидната жлеза се осъществява с кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни.

След като признаците на хипотиреоза отшумят, се назначава заместителна терапия с тиреоидни хормони.