Креатининът е един от метаболитите на биохимичните реакции на аминокиселинния-белтъчен обмен в организма. Образуването на това съединение протича постоянно и е свързано с обменните процеси в мускулната тъкан.
Тъй като мускулите са един от основните масиви на човешкото тяло, а съкращаването им изисква постоянен енергиен субстрат, в тяхната структура трябва да са заложени мощни енергоносители. Това е необходимо, за да се обезпечават спешните потребности от енергия.
Основен донор на аденозинтрифосфат /АТФ/ за мускулните тъкани е креатинфосфатът – фосфорилираната заменима аминокиселина креатин.
След синтеза в черния дроб последният попада в мускулите, където и протича неговото дефосфолириране с ензима креатинфосфокиназа.
Резултат от тези процеси е образуването на енергия и на креатинин. АТФ се разходва от мускулите в отговор на енергийните нужди, а бъбреците извеждат креатинина с урината след филтрация.
Креатининът като окончателен продукт на реакциите на разпад не се разходва в организма за осъществяване на други метаболитни процеси.
Това вредно за тъканите съединение, което максимално дълго се изхвърля от организма. Нарушение на креатининовия обмен може да се случи в етапите на неговото постъпване, на метаболизма и на неговото извеждане.
Креатинин – норма
Цялото количество от съединението не може да бъде филтрирано и екскретирано от бъбреците, тъй като постоянно се отделя в кръвта, докато мускулните тъкани са жизнеспособни.
Кръвната плазма трябва да съдържа относително стабилна концентрация креатинин, която може да варира в зависимост от възрастта, особеностите на мускулната активност и храненето.
Поради тази причина съществуват максимални и минимални граници на нормата на креатинина, които отчитат всички тези моменти и говорят за нормално функциониране на органите.
За да се изключат погрешни заключения що се отнася до резултатите от биохимичното изследване на кръвта и нивата на креатинина, е задължително придържането към общи правила за вземането на кръв.
Изследването е наложително да се извърши сутрин на гладно. Желателно е да се избягват големи мускулни натоварвания и прегряване или преохлаждане преди непосредственото вземане на кръв.
Нормата на креатинина при малки деца е 45-105 микромола на литър кръв, при ученици – 27-62, мъже – 74-110, жени – 44-80.
На какво са признак повишените нива на този метаболит?
1. Завишено постъпване в организма на креатинсъдържащи вещества при преобладаване на храни, богати на белтъци в диетата;
2. Прекомерно или много бързо нарастване на мускулната маса;
3. Разрушаване на мускулната тъкан;
4. Прекалено интензивни натоварвания, извършвани с мускулната тъкан;
5. Преразпределение на кръвта и нарушаване на водния баланс в организма;
6. Нарушение на функционалността на бъбреците по обезвреждане и екскрецията на креатинина;
7. Токсични въздействия върху организма;
8. Ендокринни нарушения, регулиращи обменните процеси;
Понижен нива на това съединение
Състоянията, при които се регистрира, са изключително редки. Регистрирането им чрез диагностични и лабораторни методи свидетелства за нарушение на метаболитните процеси, съпровождащи се с дълбоки разстройства на белтъчния обмен изобщо в целия организъм, или изолирано в мускулната тъкан.
Ако хиперкреатинемията основно зависи от функционалните способности на бъбреците, то в случая с хипокреатинемията тяхното състояние не оказва влияние.
Следователно основен механизъм би трябвало да бъде някакво изтощение на енергийните запаси в организма, за чието погасяване се използват белтъчни ресурси, които са най-много в мускулите.
Понижаването на запасите креатинфосфата закономерно води до понижаване на концентрациите на неговите метаболити в кръвта, един от които е и креатинина.