Психолозите не са единодушни дали наистина порнографията предизвиква пристрастяване.
През ноември 2004 година група от експерти представи доказателства пред една от комисиите на Сената на САЩ, от които можеше да се достигне до заключението, че продукт, който купуват милиони американци предизвиква опасна зависимост. Тези твърдения на експертите всъщност се отнасяха за порнографията.
Те определили въздействието на порното върху човешкия мозък като „токсично“ и дори го сравнили с действието на кокаина.
Единият от психолозите дори заявил пред американските сенатори, че „продължителното гледане на порнография стимулира човек да опита по-нестандартни сексуални практики като групов секс например“.
До преди около 10-15 години, ако човек почувства нужда да гледа порно, то той трябвало да отиде до магазина, за да си закупи списание с такава тематика или да си вземе под наем видеокасета.
Работното време на търговските обекти и свободното място под матрака, в значителна степен ограничавали увличането по порнографията.
Преди няколко години беше направено проучване, че в Интернет съществуват около 420 млн. уеб страници със съдържание за възрастни, които са в режим онлайн.
„За човек, на който му е трудно да се спре, новото му скривалище сега е на разстояние от само един клик.“ – посочва сексологът Лоин Коул Вестон.
Няма съмнение, че увличането по порнографията е много вероятно да доведе някои хора до сериозни проблеми като например изпразване на кредитни или дебитни карти, прекомерна задлъжнялост, безсъние, пренебрегване на личните ангажименти или любимите хора.
Но Вестон е един от тези експерти, които наричат проблемното поведение на човека, свързано с порното, зависимост. „Обсесивно-компулсивно разстройство е по-подходящ термин“ – посочва тя.
Натрапчиво състояние или зависимост
Разликата в определението на състоянието като натрапчиво или зависимо е тънка, но важна.
Ерик Янсен научен сътрудник от Института Кинси, САЩ, се противопоставя на използването на термина зависимост, когато се говори за порно, според него да се описва поведението на някои хора е възможно, но не и да се лекува то като зависимост.
„Много хора могат да си поставят сами диагнозата порнозависимост, протичайки литература по тази тема. Но в психиатрията не съществува подобен критерий или явление. „ – посочва още той.
Мери Анн Лейден, психолог от университета на щата Пенсилвания, САЩ, била поканена в качеството на свидетел при изслушването пред Сената на САЩ по повод зависимостта от порнографията. Според нея към този проблем са приложими същите критерии, както и към психологическите игрови и наркотични зависимости.
„Специалистите, които лекуват порнозависимост твърдят, че техните пациенти се държат по същия начин, както и тези с всякакви други видове зависимости.“ – продължава Лейден.
За една от основните характеристики на една зависимост се смята пристрастяването. Това е както, когато на наркоманът му е необходима по-голяма доза, за да получи по-голямо удовлетворение.
Според нея на порнозависимите имат нужда да гледат все по-екстремални видеоклипове, за да достигнат до същото ниво на възбуда, която те са изпитали, когато са гледали порноклипове за първи път.
„Повечето от тях казват, че има неща, които ги отвращават и никога не биха гледали. Но идва момент, когато те просто прекрачват тази граница.“
Янсен не е съгласен с това, че хората, които гледат порно едва ли не по навик стигат далеч, тоест порнографията да започне да заема все по-голяма част от живота им.
Според него за това не съществуват абсолютно никакви доказателства.
