Международен екип от изследователи под ръководството на професор Пол Елиът от Имперския колеж на Лондон – Великобритания анализирали генетични и други данни, които касаят почти 500 000 души от европейския произход на възраст от 40 до 69 години.
Гените определят дали ще обичаме солено и алкохол
В резултат били открити 46 нови участъци на генома, определящи колко алкохол може да употребява човек. Учените пресметнали, че хората с най-нисък генетичен риск от алкохолизъм изпивали средно по 2,6 грама алкохол дневно по-малко, отколкото тези, при които определеният от гените риск е максимален.
Това означава, че това, което ние пием се определя не само от социалната ситуация, но и от биологията.
В рамките на изследванията е установено, че в основата на пристрастяването към алкохола и психиатрични заболявания като шизофрения, стоят едни и същи сложни взаимодействия между гените.
Макар и да е известно съществуването на връзка между шизофрения и алкохолизъм, новите данни ни дават основание да предположим, че един и същ генетичен механизъм кара човек много да пие и повишава рискът от шизофрения.
Същият екип от учени провежда изследване, посветено на изучаването на генетичните основи на потреблението на натрий, основен компонент на трапезната сол, и калий.
Натрий и калий – гените ги правят вредни
Изследователите анализирали данни за почти 500 000 души от европейски произход и откриват гени, активността на които определя отделянето на натрий и калий чрез урината, което дава възможност да се направи оценка на тези микроелементи с храната.
Известно е, че натрият и калият играят ключова роля в много процеси, протичащи в организма. Същевременно техният излишък може да доведе до хипертония и сърдечно-съдови заболявания.
Дегхан и неговите колеги успяват да установят 50 участъка в генома, свързани с нивото на потребление на натрий и 13 участъка, свързани с потреблението на натрий.
Мутациите в много от тези участъци са свързани с различни особености на поведението и начина на живот, сред които хранителни навици, пушене, кафе и алкохол.
Генетичният вариант, определящ пристрастяването към соленото, също е свързан с гените, мутации в които повишават риска от затлъстяване, хипертония и сърдечно-съдови заболявания.
