Ревматоиден артрит и васкулит силно понижават качеството на живот на пациентите, тъй като не съществува ефективно лечение на тези патологии.
Имунният отговор ключ за лечението на ревматоиден артрит
Двете болести се отнасят към възпалителни автоимунни заболявания и се лекуват с имунодепресанти с широк спектър на действие, които се прилагат ежедневно.
Специалисти от Университета на Куинсланд предполагат, че най-добрата стратегия би било възстановяване на толерантността на имунитета, тоест регулиране на специфична част от имунния отговор, която действа неправилно, нападайки собствените тъкани на организма.
За това обаче са необходими лекарства, които засега не съществуват, тяхното разработване тепърва предстои.
При разработването на тези лекарства изследователската група успява да регулира антиген-специфичните ефекторни Т-клетки – имунни клетки, които са маркери на възпалителния артрит или васкулит при мишките.
За регулирането помогнали миниатюрни мастни мехури – липозоми, специално конструирани за възстановяване на имунната реакция. Тези липозоми съдържат 1-алфа, 25-дихидроксивитамин Д3 и антигенен пептид.
Липозомите се насочвали към дендритните клетки на лимфните възли. Дендритните клетки поглъщали липозоми и в рамките на по-нататъшните реакции възстановявали толерантността на отговорните Т-клетки.
Тази терапия потискала симптомите на ревматоиден артрит и васкулит върху миши модели. Според самите учени този труд ги доближава до използването на точни методи на лечение при възпалителни автоимунни заболявания.
Нов научен обзор показва как действат новите лекарства за артрит
Биопрепаратите в комбинация с метотрексат или с други антиревматоидни препарати, модифициращи болестта, вероятно намаляват признаците и симптомите на артрита, чувствителните и подути стави.
Увеличават се функционалните възможности на ставите, има шансове за ремисия на болестта – изчезване на симптомите, и забавяне на прогресията на заболяването, което се вижда и от рентгенови снимки.
Но учените не са убедени колко важна е степента на забавяне на прогресията на болестта, която се наблюдава на рентген. Съществува известна вероятност от повишаване количеството на страничните ефекти и на усложненията. Особено това се отнася за редките, но сериозни нежелани реакции.
Заради липсата на данни, не може да се твърди със сигурност какви са дългосрочните последствия на влиянието на биопрепаратите върху здравето, възможно е да повишават риска от онкологични заболявания.
