Едва преди няколко години постепенно започна да се разкрива как именно микробиомът въздейства върху здравето ни. Но ново проучване разкрива изненадваща полза от поддържането на нормална чревна микрофлора – подпомага се възстановяването при травма на гръбначния мозък.
Изследователи, начело с Филип Попович от щатския университет на Охайо, отбелязват, че чревната микрофлора комуникира с централната нервна система /ЦНС/, взаимодействайки с имунните клетки и секретирайки метаболити, които преминават през кръвно-мозъчната бариера.
Повечето имунни клетки – около 70-80%, в тялото са разположени в свързаните с червата лимфни тъкани, пишат авторите. Образно казано, протича диалог между имунните клетки и чревните бактерии, в резултат на който се образуват цитокини, които въздействат на ЦНС.
Въздействието на чревните бактерии е с много широк обхват – от увеличаване на ефективността на химиотерапията до риска от затлъстяване при млади хора. Чревният микробиом е невероятно важен за цялостното здраве на нашето тяло.
В допълнение към явните неблагоприятни последствия на травмите на гръбначния мозък, изследователите казват, че са възможни и вторични усложнения, сред които е фекалната инконтиненция, която може да наруши чревния микробиом.
Както е известно, нарушената микрофлора се определя като дисбиоза или дисбактериоза, и се случва, когато се разруши съществуващото равновесие между полезни и патогенни бактерии в червата. Предходни изследвания свързват автоимунните заболявания като множествена склероза и диабет тип 1, точно с дисбактериозата, и изследователите казват, че са установили ролята, което този нарушен баланс играе в развитието на неврологичните разстройства.
Досега ролята на приобитиците при травмите на гръбначния мозък изобщо не е била изследвана
Въз основа на цялата информация, която разполагат за въздействието на чревния микробиом, изследователите направили хипотеза, че чревната микрофлора може да влияе върху възстановяването от травма на гръбначния мозък.
За да тестват теорията, изследователите направили експеримент с мишки. И открили, че мишките, които били лекувани с прекалено големи количества антибиотици били с изменена чревна микрофлора преди травмата на гръбначния стълб, и с високи нива на гръбначно възпаление. И тези мишки се възстановили прекалено бавно след травмата на гръбначния мозък.
Обратно, за травмираните мишки, на които всеки ден били давани пробиотици, се установило, че са с по-малко увреждане на гръбначния мозък и имало по-голяма вероятност да си възвърнат движението на задните лапи.
Изследователите посочват, че пробиотиците, които съдържат голям брой млечно-кисели бактерии, активират свързаните с чревната микрофлора имунни клетки, които могат да потиснат възпалението.
Изследователите отбелязват още, че същите имунни клетки наричани – Т клетки, могат да предотвратят свръх увреждането на гръбначния мозък, вследствие на сериозна травма. В допълнение, освобождавайки молекули, които подпомагат растежа на нервната тъкан, пробиотиците могат съвсем реално да стимулират и възстановяването на гръбначния мозък.
Попович, един от водещите автори на проучването, обяснява, че едната или двете от тези функции може да обясни как посттравматичното нарушаване на чревната микрофлора допринася за прогресирането на патологията на гръбначния стълб в хронична форма и как пробиотиците блокират или предотвратяват тези усложнения.
Настоящите резултати подчертават неоценяваната досега роля на оста чревна микрофлора-ЦНС и имунитет в регулирането на възстановяването след травма на гръбначния мозък.
Вече не е необходимо изследванията, с които се цели разработване на по-ефективни терапии за възстановяване на гръбначния мозък след травматично увреждане, да се концентрират единствено върху гръбначния мозък.
