Учени от Медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сейнт Луис установили, че бактериите от киселото мляко е възможно да мутират в организма на болния човек и да станат опасни за него.
Пробиотиците са бактерии и веществата, които се образуват от тях, могат да се използват с лечебни цели, а също и в хранителни добавки, съдържащи живи култури на полезни за човека бактерии.
Нарушена чревна микрофлора и пробиотици - опасна комбинация
Учените започнали да наблюдават мишки, които с храната давали специфични пробиотици. Тези микроорганизми вече отдавна се използват за лечение на деца от диария.
В експеримента участвали няколко групи мишки – със стерилен стомашно-чревен тракт, със здрав стомах и черва, и с болно дебело черво.
На мишките давали различна храна – обикновена лабораторна храна за мишки, естествена храна като в природата, аналог на стандартното хранене в Западна Европа и САЩ с високо съдържание на мазнини и въглехидрати.
В продължение на 5 седмици животните получавали и пробиотици. Със завършване на наблюденията учените анализирали ДНК на микрофлората на стомашно-чревния тракт на мишките.
Мутация на проботиците от чревната микрофлора
При животните, на които давали „западна храна”, пробиотиците мутирали и получили конкурентно предимство над изходната микрофлора на червата.
В някои полезните бактерии, дори разрушили лигавицата на органа и предизвикали синдром на раздразненото дебело черво.
Прибиотиците направили чревната флора не толкова устойчива към антибиотици.
При животните с изначално здрави стомах и черва подобни радикални изменения не се наблюдавали.
Изследователите стигат до заключенията, че най-активно пробиотиците се развиват в болния стомашно-чревен тракт, в резултат на което способстват не за подобряване, а за влошаване на здравето.
Най-често обаче пробиотици се приемат от хора не с нормална чревна микрофлора, а от тези, които имат проблеми. И именно в тези условия пробиотиците завземат властта и установяват собствени порядки.
Засега със сигурност може да се каже следното – един пробиотик може да бъде полезен за един човек, но вреден за друг.
Когато използваме живи микроорганизми като лекарство, следва да сме наясно, че те умеят да се адаптират.
И това, което слагаме в устата не е задължително да остане същото след няколко часа, тъй като все пак се отнася за живи организми, които са податливи на изменения.
