Хората днес се делят на такива, които обожават жегата и се молят да има колкото се може повече горещи дни, и на такива, за които температура над 25 градуса е вече адски пек, и това се тях е непоносимо.
И затова за тях е много важно да си пуснат климатика на пълна мощност, и блажено да се настанят под струите студен въздух, който се изпуска от устройството.
На някои това не носи нищо освен усещане за прохлада. А други след това интензивно климатизиране могат да започнат да кихат, кашлят, да усещат болки в кръста и на други места.
И климатикът в този момент се превръща в чудовище, в голямо зло. Оказва се, че човек може да е настинал заради тази машина.
Така ли е това или не?
Възможно ли е наистина да се простудим от стоенето на климатик
Настинка или не
За начало, нека разберем, какво наричаме простуда. Обикновено този термин се използва при остри вирусни инфекции, като ключовата дума е вирусни.
Заболяването се предизвиква от инфекция, която щедро се сподели със здрави от тези, които вече са се разболели.
Говорейки за простуда, хората често имат предвид заболяване, развило се вследствие на преохлаждане.
Това обаче не е коректно, тъй като само по себе си преохлаждането не предизвиква нито болки в гърлото, нито хрема.
То само може да понижи защитните сили на организма, който вследствие на това става по-уязвим и по-предразположен към инфекции.
Затова простудяването от климатик е невъзможно, но определени и съвсем реални рискове наистина има.
Това е необходимо да се знае, тъй като разумното отношение към използването на тази полезен битов уред може да сведе до минимум потенциалните рискове и да се наслаждаваме спокойно на комфортната атмосфера в офиса и у дома.
Стрес от промените в температурите
Системата за терморегулация на човешкото тяло се е формирала в процеса на еволюцията без отчитане използването на климатик. И затова не е разчетена за резки колебания в температурите наоколо
Ако разликата в температурите между вън и вътре е твърде голяма, то тази разлика предизвиква необичаен и неестествен за организма стрес, който не е предвиден от природата.
Стресът, както е известно отдавна, не е полезен, когато е в повече за организма.
Затова се препоръчва избягване на резките промени в температурите. Смята се, че разликата между вън и вътре трябва да е до 10 градуса.
При умерено горещи дни това е лесно за изпълнение, но когато стане до 40 градуса, тогава е необходимо да си осигуряваме време за адаптация или просто да пускаме климатика на по-високи градуси или да го спираме известно време да излезем навън.
Провокатор на възпаление
Студът наистина може да предизвика обостряне на вече съществуващи заболявания, и по-точно на неврологични.
Затова обострянето на невралгия и миозит е наистина възможно, ако дълго стоим така, че студеният въздух попадне в ключова точка.
Избягването на това е възможно, като климатикът бъде правилно поставен – така че струята въздух да е насочена към тавана или там, където обикновено не стоят хора или животни.
Затова домашните любимци също не обичат студените течения.
Недостиг на кислород
Много климатични системи работят при затворен цикъл, като въртят в кръг охладеният от тях въздух. Ако не се осигури редовно проветряване, то концентрацията на кислород във въздуха се понижава.
Това може да доведе до главоболие, умора, понижаване на работоспособността и други нежелани симптоми.
Сухота на въздуха
Отчасти климатизираният въздух наистина може да способства за по-лесно разпространение на инфекции в организма. Това е свързано с факта, че повечето климатици доста изсушават въздуха.
Твърде сухият въздух изсушава лигавиците, а това на свой ред понижава техните защитни функции. За да функционират те като бариера срещу инфекциите, трябва да са влажни.
Намаляване на способността за адаптация
Изказват се и такива мнения, че ставаме по-изнежени, когато поддържаме приблизително еднакви температури и през зимата и през лятото. Все пак обаче това е избор на всеки един от нас – дали да излизаме навън или да предпочитаме да стоим на хладно през лятото и на топло през зимата.
