Какво точно представлява псевдотуморът на орбитата
Псевдотумор на орбитата – това е термин, обединяващ цяла група от неспецифични възпалителни процеси. При това заболяване се развива възпаление в областта на очните мускули, слъзните жлези и съдовете, кръвоснабдяващи орбитата.
Патологията се съпровожда с формиране на възпалителни инфилтрати в засегнатата област. Обикновено това нарушение е с остър характер и се съпровожда с ярко изразени клинични проявления.
Своевременната диагностика и правилно подбрана терапия позволяват избягване на сериозни усложнения.
В противен случай съществува висок риск от възникване на рецидиви с по-нататъшно прогресиране на псевдотумора, до пълна загуба на зрението.
Терминът „псевдотумор” е въведен в медицинската практика през 1970 година от немски учени. Заболяването е изучавано дълго време, но и до днес няма единно мнение относно неговата природа.
Според статистиката, сред всички патологии на орбитата на това възпаление се падат от 5 до 12%. Установено е, че най-често този патологичен процес се открива във възрастовия диапазон от 30 до 50 години.
При хора под 30 години случаите на това заболяване са по-малко от 11%. Жените в малко по-голяма степен от мъжете са предразположени към развитие на псевдотумор.
Причини
Точните причини за възникване на псевдотумора остават под въпрос. Предполага се, че водеща роля в развитие на тази болест се пада на автоимунните реакции, в резултат на които имунната система „атакува” клетки на собствения организъм.
Често този патологичен процес се открива на хора с други автоимунни заболявания, например, системна вълчанка, периартериит и т.н.
Според много учени сериозен принос във формирането на псевдотумор има наследствената предразположеност. Но към момента няма получени точни данни, които да потвърждават това мнение.
Възможни провокиращи фактори за отключване на автоимунни реакции са вредни навици, прекомерна умора и силен стрес, прекарани респираторни заболявания.
Често възпалението се открива при хора, които в миналото са имали проблеми с очите. Онкологични патологии, прекарани травми – всичко това може да изиграе ролята на пусков механизъм.
Но често не може да се установи причината за подобно възпаление.
Симптоми, възникващи при псевдотумор
Симптоми, съпътстващи този патологичен процес, пряко ще зависят от неговата клинична форма. Но за всички обикновено е характерно острото протичане.
Болният се оплаква от нарастващи отоци и зачервяване в областта на клепачите, а също и от болков синдром, усилващ се при движения на очната ябълка и разпространяващ се към областта на челото.
При преглед може да се установи, че очната ябълка е леко изместена напред. Това състояние се нарича екзофталм.
При засягане на очните мускули внезапно възникват отоци и болки. Още преди поява на екзофталм се наблюдава двойно зрение.
При издуване на очната ябълка напред възникват затруднения при присвиване на клепачите. Болковият синдром е с много интензивен характер и невинаги се потиска с прием на обезболяващи.
Неблагоприятен симптом е прогресиращото понижаване на остротата на зрение. Ако не се окаже медицинска помощ на време, това може да доведе до пълна слепота.
Възпалителното увреждане на слъзните жлези е с по-благоприятна прогноза. Присъстват симптоми като отоци и свличане на горния клепач. И екзофталмът не е изразен толкова интензивно.
Болков синдром се установява само при притискане в проекцията на слъзната жлеза. Орбитален васкулит също не се съпровожда със силно издуване на очната ябълка напред.
На първо място в клиничната картина е зачервяване на клепачите и на конюнктивата. Въпреки слабият екзофталм се наблюдава ограничаване на подвижността на очната ябълка.
Изход от псевдотумора са огнища на склероза, появяващи се в областта на орбитата. Те са с бавно прогресиращо протичане и неизменно водят до влошаване на зрителната функция.
Диагностика и лечение на болестта
Тази болест може да бъде заподозряна въз основа на външен преглед. Но с цел потвърждаване на диагнозата е необходимо да се прибегне до офталмоскопия, визиометрия и компютърна томография.
За лечение на това възпаление най-често се използват кортикостероиди, като се въвеждат чрез кожата на долния клепач.
