Група учени и лекари от Университета на Цюрих и от Детската болница на Цюрих изясниха по какъв начин белтъкът уромодулин предпазва от цистит.

Защо при някои цистит не се развива почти никога

Известно е, че при някои хора циститът се развива рядко или изобщо никога, докато за другите е хронично заболяване, с което не се справят никакви лекарства.

Циститът най-често се предизвиква от т.нар. уропатогенна ешерихия коли – бактерия, която се свързва с клетките на пикочния мехур, пикочния канал или пикочопроводите с помощта на многобройни нишковидни издатини.

70% от населението притежава такъв вариант на гена, кодиращ белтъка уромодулин, че се образува в повишени количества – и тези хора на практика не боледуват от цистит.

До настоящия момент не е било ясно как точно уромодулинът предпазва човек от ешерихия коли.

Оказва се, че белтъкът уромодулин образува от дълги вериги – до 400 молекули, всяко звено от които образува форма във вид на въглехидратна верига, по същия начин както въглехидратните рецептори на повърхността на клетките, с които предпочитат да се свързват бактерии с помощта на пипала.

Затова пипалата на бактериите с охота контактуват с уромодулина и образуват стабилна връзка с него – това неутрализира патогенните бактерии, които повече не могат да се свържат с клетките на пикочните пътища.

Струпването на нишки уромодулин и бактерии след това се извеждат от организма с урината.

Учените анализират пробите от урината на заразените и установяват очакваните взаимодействия между уромодулина и ешерихия коли, като се потвърждават изводите, направени в резултатите от изследването.

Какви лекарства се използват за лечение на постоянни цистити

Сега възниква въпроса за характера на разработваните лекарства срещу цистит. Досега на страдащите от чести цистити изписват препарати, съдържащи захарта маноза, която препятства прикрепването на бактерии към клетките на пикочните пътища.

С новото изследване обаче става ясно, че това също може да доведе до намаляване на защитните функции на уромодулина.

Лекарствата с този страничен ефект ще понижават естествената защита на човека. От друга страна, учените твърдят, че връзка между бактериите и уромодулина се отличават със стабилност, и далеч не всяко лекарство може да ги разруши.

Изследователите смятат, че са необходими по-нататъшни изследвания в тази области.