Ретиноловата киселина, съединение, което се получава в организма от витамин А, играе много важна роля в потискането на рак на дебелото черво при мишки и хора, според изследователи от Станфордския университет.
Мишките с такъв злокачествен процес имат по-ниски нива от нормалните на метаболита, установиха учените. Освен това, пациенти с колоректален рак, чиито чревни тъкани образуват високи нива на протеин, който разгражда ретинолова киселина, понасят доста по-тежко заболяването.
Изследването е първото, което прави опитва да разгадае сложният танц между нивата на ретиноловата киселина, обусловеното от имунния отговор възпаление и чревните микроби.
Откритието може да предложи нови методи за предотвратяване или лечение на рак на дебелото черво при хора.
Този орган е постоянно бомбардиран от чужди организми, отбелязва Едгар Енгелман, професор по патология и медицина. Това е и причината имунната му система да е много сложна.
Съществува солидна връзка между възпалителните заболявания на червата и рака на дебелото черво. От години е известно, че метаболита на витамин А участва в потискането на възпалението в дебелото черво.
И с новото проучване учените се опитват да разберат дали и как ретиноловата киселина пряко въздейства на развитието на рака.
Тумори при мишки
Ретиноловата киселина е от съществено значение за много процеси на растеж и развитие, но също така се разгражда бързо при излагане на светлина.
Това прави изключително трудно откриването на нивата на метаболита в организма.
Изследователите от университета Станфорд сътрудничили с колеги от Калифорнийския университет в Бъркли, като измислили начин да използват техника, наречена количествена мас спректромия за измерване на ретиноловата киселина в чревните тъкани на мишки, третирани с 1 и 2 химикала.
Единият предизвиква възпаление и другият – създава предпоставки за развитие на колоректален рак. Мишките, които били третирани с 2-та химикала развили чревни тумори в рамките на 9-10 седмици от началото на въздействието.
Тези, които били третирани само с първия химикал развили възпаление на червата, но не и рак.
Енгелман и колегите му открили, че мишките, които развиват рак на дебелото черво имат значително по-ниско от нормалното ниво на ретинолова киселина в стомаха си, отколкото тези, чиито черва са възпалени, но не са се развили злокачествени процеси.
Освен това изследването показва, че чревната тъкан на животните с рак образува по-малко от белтъка, който синтезира от метаболита на витамин А и около 4 пъти повече от протеина, който води до бързо нетно намаляване нивата на метаболита.
Възстановяване на нивата на ретиноловата киселина
След това изследователите тествали дали на развитието на болестта би могло да се отрази връщането на нивата на ретиноловата киселина обратно в нормални граници.
Когато количеството на метаболита на витамин А в червата било увеличено, било чрез блокиране на ензима, който разгражда съединението, станало възможно драстично намаляване на туморното натоварване на животните. Обратно, потискането на метаболита значително увеличава туморното натоварване.
След това изследователите, по същия начин изследвали нивата на синтез и разграждане на белтъци в съхранени проби от чревна тъкан, получена от хора с улцерозен колит или рак, свързан с възпалителното заболяване.
Тъй като пробите били съхранени, отколкото прясно събрани, не е възможно директно измерване на нивата на ретиноловата киселина в човешките тъкани.
Изследователите открили, че нивата на протеините били идентични на тези при мишките.
