Ретроперитонеален флегмон представлява разпространена гнойна възпалителна реакция, при която в патологичния процес се въвлича мастната тъкан, разположена в ретроперитонеалното пространство.
Основно клинично проявление при това възпаление е прекомерно изразеният болков синдром, допълващ се с обща интоксикация на организма.
Това заболяване при липса на своевременна медицинска помощ може да доведе до редица опасни усложнения.
Като пример може да приведе гнойно увреждане на плеврата или на коремната кухина, тромбофлебит, лимфаденит и много други.
При най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата се развива сепсис, който е застрашаващо живота състояние.
Причини и рискови фактори
Възпалението най-често се развива във възрастовата група от 25 до 45 години. Мъжете и жените еднакво често се сблъскват с този патологичен процес.
Отличителна особеност на флегмона е, че възпалителното огнище няма ясни граници, които да го отдалечават от здравите тъкани. И доста бързо се разпространява до разположените анатомични структури.
За това способства пропускливостта на тъканта, разположена в ретроперитонеалното пространство.
В основата на развитие на това заболяване е въздействието на инфекциозна флора на организма. Но следва да се отбележи, че ретроперитонеалният флегмон в повечето случаи е вторична патология.
Първоначалното огнище се формира в някакъв друг орган, а впоследствие преминава към мастната тъкан. Най-често като възбудител при това заболяване са стрептококовата и стафилококовата флора, а също и ешерихия коли.
Други микроорганизми е възможно да предизвикват възпаление, но значително по-рядко
Първичното огнище най-често се локализира в бъбреците, червата или в панкреаса.
Но инфекциозната флора може да се разпространи и от други органи. Също често това заболяване е вследствие на пробив на първично сформиран абсцес в ретроперитонеалното пространство.
В редица случаи това възпалението е обусловено от нагнояване на образуващите се коремни хематоми.
Симптоми при ретроперитонеален флегмон
Основен симптом при този патологичен процес е болката. На първо време болковият синдром е умерена степен на проявление и се локализира в засегнатата област.
След известно време болката значително се усилва и става постоянна. Придобива характер на разпространена, поради което болният не може да посочи мястото, което го боли.
При каквато и да е, дори незначителна двигателна активност, болковият синдром става по-интензивен. Също значително усилване на болката се наблюдава при палпаторен преглед на засегнатата област.
Понякога в хода на палпацията може да се установи уплътнен инфилтрат.
Освен болковият синдром задължително присъства симптоми за наличие на обща интоксикация на организма.
Към тях могат да се отнесат фебрилна треска, мускулни болки и главоболие, повишена слабост и лесно уморяване, втрисане, обилно изпотяване и т.н.
В редица случаи на фона на повишена температура възникват пристъпи на гадене и повръщане, а също и световъртеж.
Диагностика и лечение на възпаление
Тази болест може да се заподозре и въз основа на физикален преглед. Задължително се назначава пълна кръвна картина, която позволява да се открият признаци на възпалителен процес.
От инструменталните методи на диагностика водеща е ролята на ултразвуковото изследване и обзорна рентгенография. В съмнителни случаи е показна компютърна томография.
Най-често такова възпаление е показание за хирургична интервенция. Предполага отваряне на засегнатата област, санация и дрениране. Но понякога при малки размери на флегмона е възможно да се опитат и консервативни мероприятия.
Те предполагат назначаване на антибактериална терапия в съвкупност от мероприятия по дезинтоксикация, обезболяващи и противовъзпалителни препарати.
