ᐉ Ревност и подозрителност – 8 признака на параноя

Изпитвайки силни чувства към определен човек, ние си затваряме очите за много неща. Страдайки от ревност и необходимост от постоянен контрол, приписваме всичко на особеност на характера на партньора.

Когато обаче страхът от изневяра е само една от точките в списъка с опасности, това е повод да се замислим за наличие на параноидно личностно разстройство.

По какви признаци може да се определи заболяването

Андрей, който живял с жена си 15 години, си спомня, че първите признаци започва да забелязва още в началото на тяхното познанство.

Тя се плашела много от нова, непозната обстановка, въобразявала си, че началникът ѝ тайно подготвя нещо срещу нея и постоянно се безпокояла дали половинката не ѝ изневерява. Андрей обаче я обичал и вярвал, че ако се оженят, страховете с времето ще се разсеят.

След сватбата обаче нещата се влошават. За да избави съпругата си от подозрения във възможни изневери, той ѝ се обаждал по няколко пъти на ден, разрешил ѝ да проследява местоположението му, давал ѝ да се рови в телефона му.

Дори позволявал да проверява дрехите му, дали не е останал по тях аромат от парфюма на друга жена. Неговите отстъпки обаче не помагали, подозренията на жената продължавали да се увеличават.

Андрей забелязва, че страховете на съпругата му се усилили още повече след раждането на първото им дете.

Като майка тя не разрешавала на сина си да играе в двора на съседите, безпокоейки се, че другите деца ще го обиждат, постоянно държала щорите на дома си спуснати, мислейки, че някой е възможно да отвлече сина ѝ.

Забранявала на роднините да остават насаме с него, тъй като те можели да настроят детето против него. И дори пощальонът, по нейни думи, мислел да ѝ съсипе живота като вземе детето със себе си, тъй като прекалено дружелюбно разговарял с него.

Андрей се съгласил да се поставят камери у дома, давал ѝ да слуша личните му разговори, отговарял ѝ на всички въпроси. Но каквото и да говорил, това не устройвало съпругата му. Постоянно го обвинявала в лъжи, предателство и неуважение. Срамувайки се от обвиненията и без да знае с какво да ѝ помогне, Андрей все повече се отдалечавал от семейството и приятелите, защото искал да си почине от всичко това.

Уморен от неадекватното поведение на съпругата си, с надеждата да си върне предишното благополучие на семейството накрая решава да се обърне към психотерапевт.

Когато Андрей разказва на специалистът за семейния си живот, последният предполага, че жената е възможно да страда от параноидно разстройство на личността.

Признаци на параноя

1.Подозрителност

Човек е убеден, че околните тайно са настроени против него. Дори и тези, които му се кланят в любов и вярност, всъщност лъжат, за да измъкнат информация, която в бъдеще могат да използват срещу него.

Подхвърлените коментари на околните се превръщат в доказателство за заговор. Двама непознати хвърлят случайни погледи към него. Това доказва, че те са против него. Дори ако се докаже погрешността на подозренията и обвиненията, човек не се успокоява и това не намалява подозрителността му.

2.Склонност към общуване

Параноикът постоянно си спомня реалните случаи от миналото и си прави извод, че всички винаги го лъжат и за всичко. Не може да прости на човек, който някога го е обидил или го засегнал.

3.Дистанциране от близките

Животът с човек, страдащ от параноидно-личностно разстройство, е сложен, уморителен и понякога по-своему интересен. Той умее да скрива своите особености и поддържа нормално общуване в присъствие на чужди хора, въпреки силната му неприязън към почти всички.

Параноикът често оправдава своята подозрителност с това, че се грижи за безопасността на близките си или че те нищо не разбират, но той го знае. В крайна сметка се постига противоположен резултат – приятели и близки постепенно се отдръпват, не понасяйки постоянен натиск и напрежение.

4.Ревност

Тревогата възниква не само по повод възможна изневяра на съпруга или съпруг, дори началникът или най-добрият приятел попадат под подозрение.

5.Прикритост

Човек скрива важна информация – номера на банкови карти, адреси на електронна поща, пароли, боейки се, че ще бъдат използвани против него.

6.Агресивност

Параноикът много негативно реагира на критиката и се държи ирационално. Много агресивно се защитава от нападките на околните – реални или мними и полага много усилия, за да накара да замълчи всеки, който го обвинява в параноя.