Риновирусната инфекция представлява остър патологичен процес, който има вирусна етиология.
В резултат на това заболяване се увреждат лигавиците на носната кухина и на назофаринкса.
Обикновено тази патология има леко и благоприятно протичане.
Но в тежки случаи може да доведе до присъединяване и на вторична бактериална флора.
Риновирусната инфекция попада в групата на острите вирусни инфекции.
На нея се падат около 30% от всички случаи на респираторни заболявания.
Тази инфекция може да засегне хора от всяка възрастова група.
И най-често се разболяват хора, които живеят на студен и влажен климат, какъвто обикновено е у нас през зимата.
Възбудителите на риновирусна инфекция са специфични вируси, които са към семейството на пикорнавирусите.
Техният генетичен материал е представен от рибонуклеинова киселина – РНК.
Оптимална среда за жизнената дейност за възбудителя е температура от 33 до 34 градуса.
В тази връзка при пикорнавирусите липсва външна обвивка, характеризират се с ниска степен на устойчивост към въздействието на факторите на външната среда.
Високите температури и средствата за дезинфекция оказват пагубно въздействие на пикорнавирусите.
Но при ниски температури на околната среда те могат известно време да поддържат своята жизнена дейност.
Източник на инфекцията е болния човек или вирусоносител, който отделя възбудителя в околната среда при кихане или при разговор.
Това означава, че основният механизъм на предаване е по въздушно капков път.
Реализацията на контактно-битов механизъм на предаване е невъзможна във връзка с ниското ниво на устойчивост на възбудителя в околната среда.
Важен момент е, че най-силно заразен е болният човек ден преди появата на първите симптоми и в рамките на 5 дни след развитие на клиничната картина.
Възприемчивостта на човешкия организъм към това заболяване е доста висока.
Развитието на този патологичен процес до голяма степен зависи от състоянието на имунната защита.
Колкото по-силно е отслабен имунитета, толкова по-голяма е вероятността от заразяване, и толкова по-тежко протича инфекцията.
Основните врати за проникване на вируса са лигавицата на носната кухина.
Именно там се внедрява възбудителят и се предизвиква развитие на местен възпалителен процес.
Симптоми на риновирусна инфекция
Средно от момента на заразяване до появата на първите клинични признаци минават от 1 до 5 дни.
След това болният обръща внимание на запушения нос и на серозно-слузесто отделяемо от носната кухина.
Характерен момент е, че в първите дни от началото на заболяването отделяемият ексудат има водниста консистенция, а впоследствие става по-гъст.
Общият интоксикационен синдром обикновено не е изразен толкова интензивно.
Телесната температура на практика никога не превишава 38 градуса.
Присъстват симптоми като драскане в гърлото, умерено покашляне и кихане, а също и пресипване на гласа.
Често се присъединява и леко увеличение на регионарните лимфни възли.
Наблюдава се зачервяване на очните ябълки и обилно сълзене.
Но от носната кухина се отделя обилен ексудат, кожата около носа се бели и червенее.
При орален преглед се установява зачервяване на лигавицата, умерено подуване.
Средно този патологичен процес завършва след около 5-7 дни.
Както казахме по-рано, в повечето случаи протича леко и не се съпровожда с развитие на усложнения.
Лечение и профилактика на риновирусна инфекция
Основно направление в лечението на това заболяване е симптоматичната терапия, която включва противовъзпалителни средства и препарати за сваляне на температура, капки за нос и антихистамини.
