Когато видим бебе в розови ританки, разбираме, че това е момиченце.
Обществото отдавна е свикнало към подобни условности.
Какво обаче казват експертите за влиянието на цвета на самите деца?
Наистина съществува стереотип, че момченцата трябва да се обличат в небесно син цвят, а момиченцата в розов.
Всъщност цветовете по никакъв начин не влияят на детето, при норма момченцето се осъзнава като такова, дори и да носи розова блузка.
Този цветови стереотип не трябва да се внушава на децата.
Не е необходимо да се избягват каквито и да е цветове от страх, че бъдещият избор може да повлияе на сексуалната ориентация – това няма да се случи.
Друг е въпросът, че в обществото отдавна са наложени стереотипи.
И ако на момиченцата е позволено да носят всякакви дрехи, то момченце в розови панталони ще стане обект на подигравки от връстници или по-големите деца.
Но ако детето настоятелно ви моли за дреха с конкретен цвят, е важно да удовлетворите това негово желание.
Това означава, че то има някакви субективно значими причини за подобна потребност.
Без да се задълбаваме в историческата страна на въпроса защо за момченцата трябва небесносиньо, а за момичетата розово, причината за подобно разделение е следната:
• Всеки цвят носи някаква информация, която възприемаме на подсъзнателно ниво.
Например, розовият означава нежност, беззащитност, емоционалност, свързан е с вкусовите усещания за сладко в нашето съзнание.
Има асоциации и с аромата на цветовете.
Небесносиният пък означава прохладен, не толкова емоционален, над нещата.
Този цвят е за свободата и контрола на емоциите.
Това е причината цветът при бебетата да се използва като помощник за определяне на разликите между половете. Но това е само спомагателно средство.
Много момченца, особено с явни лидерски качества, често харесват цялата палитра от червени тонове, включително и розовото. В това няма нищо лошо и ненормално.
Някои родители например, всячески се стремят да избягват светлосините тонове, когато избират дрехи за децата си. Обличат ги в бежови, зелени или жълти тонове.
И когато пораснат те избират вече какъв цвят да изберат – бели, тъмносини и червени тонове, а вместо небесносиньо – тюркоаз и аквамарин.
Цветът винаги е бил и си остава само инструмент за решение на някакви задачи или въпрос на вкус.
Но родителите не трябва да се чувстват длъжни да купуват на синовете си само небесносини дрехи.
Повечето го правят, защото се притесняват, че детето може да стане обект на подигравки или да бъде определено като различно и игнориране от свои връстници или от по-големите деца.
Проблемът е, че стереотипите за цветовете на дрехите на момченцата, дотолкова са се вкоренили в общественото съзнание, че всяко едно отклонение е повод за подигравки.
На пръв поглед присъствието на един или друг цвят в обкръжението на децата в ранна възраст няма особено значение.
Но този фактор може да повлияе на отношението към детето.
В един известен експеримент жените се отнасяли с едни и същи бебета различно в зависимост от това как са облечени.
Ако цветът на дрехите бил светлосин, жените се държали подсъзнателно с бебето все едно е момче – повече внимание обръщали на игрите с елементи на физическа активност.
Със същото бебе, но облечено в розово, се отнасяли като с момиче – дундуркали го повече и давали да си играе с кукли.
