Детските страхове се проявяват и в зряла възраст.
Задача на родителите е да не заплашват, а да помогнат на децата да се справят със страховете си.
Нека разгледаме най-вредните и разпространени „страшилища” от родителите.
1. Негативен приказен персонаж
Малко са родителите, които не са заплашвали децата си с Баба Яга, Баба Меца или с други подобни.
Освен приказните персонажи родителите често използват и реални хора – полицаи, страшни чичковци и лели.
Подобни заплашвания, за съжаление, работят и родителите често ги използват.
Те помагат за постигане на такова поведение от детето, което е необходимо в конкретния момент.
Заплашванията не действат дълго, но крият опасност за психологическото здраве на детето.
Когато заплашва детето с някого или с нещо родителят дава да разбере, че не е силен, не е важен и изобщо не може да се застъпи за своето дете.
В такъв момент в главата на детето се възцарява ужас, тъй като до определено време родителите са най-важните и силни хора на света и могат всичко.
А изведнъж се появява някоя си Баба Яга и родителите спокойно ще ѝ дадат детето?
Освен разрушеният авторитет на родителите, което е доста болезнено само по себе си повишено чувство за страх.
Но с времето детето ще разбере, че родителите са го лъгали.
И това е поредно неприятно откритие.
Освен разочарования и обиди у детето се закрепва разбирането, че всичко може да лъже всички без изключение.
И своите родители също.
2. Ще те оставим
Често може да се чуе как родител възмутено говори на детето си, че ще го изостави, ако не се държи добре.
И тези заплахи за изоставяне или оставяне на някого за лошо поведение са голям страх за детето.
За детето това означават само 2 неща – то е лошо и не го обичат.
А тези убеждения не спомагат за нормалното психологическо развитие на детето.
Преди да се говори нещо подобно на детето, спомнете си, че децата вярват на всяка дума на своите родители.
3. Заплашване с „колана”
Също родителите често заплашват детето, че ще го набият с колана, заради лошо поведение и непослушание.
Това категорично не трябва да се прави, тъй като насилието.
Затова трябва напълно да се откажем от заплашването – в частност физическа разправа като педагогически прийом.
4. Неадекватни заплашвания
На много родители ги мързи да обясняват на детето защо не трябва да прави нещо.
Те избират така да се каже – универсален, ефективен отговор.
Например, „не прави това, иначе ще дойде доктора и ще ти бие инжекция”.
Тези родители плашат с едно и също независимо от ситуацията.
Вместо подобни нелогични заплашвания, по-добре да се постараем спокойно да обясним на детето, че ако не си върне играчката, другите деца ще му се разсърдят и няма да искат да си играят.
Този отговор ще бъде логичен, за разлика от универсалния и няма да изплаши детето.
5. Заплашвания с лекари и инжекции
Отделно трябва да разграничим заплашването с лекар и инжекции.
Родителите трябва да помнят, че детето няма веднъж през живота си да посещава болници и лекарски кабинети.
Например, за да се направи ваксина, за профилактичен преглед преди началото на новата учебна година.
Много възрастни, точно защото са били плашени от деца с лекари и инжекции, до последно не търсят лекарска помощ, заради необоснован страх.
