Белите кръвни клетки, наречени левкоцити, са клетки-защитници на организма. Те „бранят“ нашето тяло при атаката на чужди тела или вируси, или когато собствените тъкани на организма претърпят някаква нетипична промяна.
Понякога, обаче, в организма на човек стават грешки и започват да се произвеждат много незрели и неактивни левкоцити. Именно, в това се изразяват левкемиите, за които ще говорим обстойно днес.
Да разберем повече за левкоцитите
Белите кръвни клетки произлизат от мултипотентни стволови клетки в костния мозък, известни като кръвообразуващи (хемопоетични) клетки. Според това дали притежават или не притежават гранули, левкоцитите се разделят съответно на гранулоцити и агранулоцити.
Гранулоцитите се поделят на неутрофили, еозинофили и базофили, а агранулоцити са моноцитите и лимфоцитите. Моноцитите и гранулоцитите произлизат миелобластна клетка, лимфоцитите, от своя страна произлизат от лимфоиден прогенитор.
Може би някои от вас се чудят защо ви споделяме цялата тази сложна информация, но това е важно, за да разберете по-добре видовете левкемии, техният произход и последващо развитие.
А какво означава терминът левкемия
Трудно е да се даде точно и кратко определение за тази широка група злокачествени заболявания. Най-общо казано, левкемията е термин назоваващ прогресиращо, системно заболяване, с туморна природа, което засяга кръвотворната тъкан и поразява костния мозък.
Класификация на левкемиите
Спрямо клиничният ход на протичане, този тип заболяване се разделя на остра и хронична форма. Спрямо клетъчния тип, който е характерен, левкемиите се поделят на миелоидни, лимфобластни, лимфоидни и монобластни.
Остри лимфобластни левкемии
Този вид левкемия се характеризира с изключително бързо разгръщане на клиничната картина. Заболяването протича, с установяване на наличието на големи количества лимфобласти (неузрели бели кръвни клетки) в кръвта и в костния мозък. Лимфобластните клетки са в много голямо количество и заместват нормалните клетъчни елементи на костния мозък, с което влошават значително процеса на кръвотворене.
Освен в костния мозък, те се разпространяват в лимфните възли, слезката и черния дроб, което води до сериозни увреждания във функционалната активност на засегнатите органи. За съжаление, този коварен вид рак се среща основно при децата до 14-годишна възраст.
Остри миелоидни левкемии
Този вид левкемия прогресира много бързо и се характеризира с прекъсването на съзряването на клетките-прекурсори в процеса на кръвообразуване, още в ранния етап от тяхното еволюиране. Миелобластите се разпространяват бързо в кръвта костния мозък и други органи, като пречат на хемопоезата. Острата миелоидна левкемия е характерна за хора в по-напреднала възраст, като по-застрашен, в случая е мъжкият пол.
Остри монобластни (моноцитна) левкемии
Заболяването протича бързо, както повсказва и названието. Характеризира се с наличието на моноцитни клетки, повече от 80% от общите левкемични клетки. Среща се основно в детска възраст и то в случаите на някои вродени заболявания (Синдром на Даун, неврофиброматоза, синдром на Клайнфелтър, анемия на Фанкони и др).
Хронични лимфоидни левкемии
Тази болест дълго време протича без никакви симптоми и се развива бавно. Изразява се с постепенно натрупване на неузрели лимфоцитни клетки в кръвта и костния мозък. Макар тези клетки да са незрели, морфологично, в периферната кръв, те изглеждат като зрели лимфоцити, но са имунологично непълноценни.
Хронични миелоидни левкемии
Това заболяване, при близо 90% от засегнатите, се открива съвсем случайно и дълго време не се съпровожда с никакви оплаквания. При този вид левкемия, се наблюдава увеличена пролиферация (увеличено делене и нарастване), без да е засегната способността за диференциация на гранулоцитните клетки.
Заболяването се дължи на специфична мутация. При този тип хронична левкемия, по-застрашени са мъжете, като се приема, че с напредването на възрастта рискът от развитие на заболяването се повишава.
Каква е клиничната картита на острите левкемии?
Макар, че вече ви информирахме за различните видове остри левкемии и техните съществени различия, все пак, клиничната картина често е доста сходна:
- Повишаване на телесната температура;
- Обща отпадналост;
- Повишена възприемчивост към бактериални и гъбични инфекции;
- Анемии;
- Увеличени, неболезнени лимфни възли;
- Разрастване на повърхността на венците;
И др.
Разбира се, редно е да споменем, че в зависимост от вида на острата форма на левкемия, могат да се проявят и специфични симптоми.
Каква е клиничната картина на хроничните левкемии?
Както и по-горе, казахме, хроничните форми се характеризират с изключително бавен ход на протичане. В по-голямата част от случаите, пациентите откриват, че страдат от заболяването случайно, след проведени профилактични кръвни изследвания.
Разбира се, с годините, тези заболявания започват да дават своите изяви, като в зависимост от вида на хроничната левкемия, симптомите могат да варират. Най-честите оплаквания са:
- Отслабване на тегло;
- Постоянна умора;
- Прогресивна загуба на апетит;
- Често боледуване от простудни и грипни заолявания;
- Увеличени и неболезнени лимфни възли;
- Увеличени размери на слезка и/или черен дроб
И др.
Какво е възможното лечение на левкемия
Хроничната левкемия, съпътсва пациентът до края на живота му, катод обрата новина е, че с напредъка на медицината, много от пациентите успяват да се задържат дълго време във фаза на ремисия. Важното в случая е да се проследява редовно хода на болестта и да се спазват стриктно съветите на лекуващия лекар.
При острата левкемия трябва да се действа бързо и да се постави максимално точна диагноза. Най-доказалите се методи за лечение са: химиотерапията, лъчетерапията и трансплантацията на стволови клетки.
