И как да постигнем това детето да почита и уважава не само чуждите хора, но и своите най-близки.
Детето ви прекъсва? Игнорира всички ваши думи? Казва, че не го интересува и се прибира в стаята си.
Защо децата спират да уважават родителите
Това се постига с неправилно поведение от страна на родителите.
Изненадващо е, че родителите, които бдително следят техните деца да уважават околните, често не изискват подобно отношение от околните.
Ето пример – любящата майка, която се грижи за своя син и следи за неговото поведение и маниери, не знае какво да прави, когато детето я прекъсва, крещи, игнорира нейните молби и т.н.
Обикновено когато детето капризничи, нагрубява, тогава майката се старае да запази самообладание и да му говори, че не трябва да прави така.
В такава ситуация е добре да се запази спокойствие и да се прояви търпение. Но не е достатъчно да се каже на детето, че не трябва да прави така за изграждане на отношения на доверие и уважение.
Родителите сами са виновни за това, че позволяват на децата да се отнасят към себе си без уважение. И корените на такова поведение произхождат от ранното детство.
Например, когато детето не се държи добре, и родителите не обръщат внимание на това и продължават да се занимават със своите работи.
Случва се и подобно поведение да се закрепва още от ранно детство – от 2-3 годишна възраст, когато мъникът пробва границите, до които родителите позволяват да стигне.
Повечето родители не знаят как да се държат, когато детето капризничи, и предпочитат да игнорират неговите истерии.
Постепенно те свикват с това поведение и се превръща в норма
Каквито и да са мотивите на родителите, позволяващи на децата да проявяват неуважение към близки роднини, бездействайки, те формират деструктивен модел на поведение. Казано по-просто, това е лош навик, който постепенно обхваща всички възрастни, които са обкръжението на децата.
Когато детето започне да ви ругае, да се опитва да ви бие и да се тръшка, не трябва разговорът да продължава и просто да се игнорира това поведение.
Вместо е по-добре да се направи следното.
Първо, покажете на детето, че това, което правите не е нормално. След това му съобщете, че ви пречи и му обясните, че разбирате, че се нуждае от вашето внимание, но в момента не сте в състояние да му обърнете такова.
След това се опитайте да му обясните проблема и че подобно държане е признак на много лоши маниери.
И предложете алтернативен вариант за поведение. Ако иска нещо да направи или каже, то трябва да изчака, докато големите свършат разговора или да направят пауза, или да се извини, и след като околните приемат тези извинения, може да говори.
Молбата на детето не трябва да се удовлетворява
И въпреки това не удовлетворявайте неговата молба, докато не се реализират един от вариантите на алтернативното поведение, предложено от вас.
Възобновете разговора с детето, едва когато се реши проблема с неговото поведение. Ако нне ви чуе и се държи отвратително, дайте му с помощта на метода на естествените последици да разбере, че трябва да ви послуша.
Например, ако детето въпреки предупрежденията не реагира на думите ви, тогава му съобщете, че сте много разстроена и не можете да го заведете на разходка, както правите всяка седмица.
И без повече никакви уговорки, само една фраза. И не забравяйте да сдържате думите си. Бъдете сигурни, че детето ще запомни това, и следващият път няма да посмее да повтаря своите грешки.
Така ще съумеете да постигнете така желаните от всеки родител отношения на уважение и доверие от страна на децата.
Разбира се, и границата не трябва да се прекрачва, на детето трябва да се дава и възможност да бъде самостоятелно, натискът е желателно да бъде умерен.
