Въпреки че няколко известни личности са потърсили лечение за пристрастяването си към секс, поставянето на тази диагноза все още предизвиква саркастични реакции.
Пристрастяването се определя като хиперсексуално разстройство. Пациентите, които лекуват зависимостта си към секс се подлагат на терапии и различни рехебилитационни програми.
Според Морийн Канинг, семеен терапевт и клиничен консултант в центъра за възстановяване от сексуално пристрастяване в Аризона: „Хората използват своята сексуалност като начин за бягство от реалността“.
Често причината за това психично разстройство може да се дължи на преживяване от детството, което е оказало влияние върху сексуалното развитие по-късно. Според Канинг: „Това зависи от самото преживяване и последствията са индивидуални при всяко дете, могат да повлияят на психиката при едно, а при друго не“.
„Около 25% от зависимите мъже са разказали за сексуални травми като сексуално насилие или кръвосмешение в детството си“, казва Робърт Вайс, клиничен социален работник и терапевт, който основава център за интензивно лечение и възстановяване в Ел Ей. „Около 75% от жените пристрастени към сексуални удоволствия са имали подобни проблеми“, добавя той.
„Зависимостта не се характеризира само с правенето на секс, появява се и обсесивно поведение. Пристрастяването към секс е подобно на това към хазарта, прекомерното упражняване и импулсивните разходи, които са известни като производствени зависимости“.
„По време на секс се освобождава допамин, серотонин и адреналин, което създава изключително приятно усещане за еуфория. Тази еуфория е причината пристрастните да се връщат за още“, казва Вайс.
Повечето зависими не могат да се справят с ежедневния стрес и използват фантазия и интензивна възбуда, за да отвлекат вниманието си от застигналите ги проблеми.
Изследванията показват, че около 75 - 80% от пристрастените са мъже. Според статистиката на пациентите посетили центъра за рехабилитация на Вайс, седмично постъпват около 150 човека. Повечето от тях са хетеросексуални мъже в края на 30-те години, със сключен брак над 8 години и деца под 5 годишна възраст.
Как да разберем какви са симптомите, които издават пристрастяване?
Според психолога д-р Патрик Карнс, създател на „SexHelp.com“ зависимите признават, че тяхното поведение има съдбоносни и дори заплашителни последствия за живота.
Според статистиката близо 70% са изложени на риск от СПИН и други полово предавани болести, а 40% са имали нежелана бременност. Над 70% от пристрастените са обмисляли самоубийство, а 17% действително са се опитали да сложат край на живота си.
Въпреки това, когато се сблъскат с отрицателните последици от поведението си, повечето зависими отказват да признаят психичното заболяване и да започнат лечение. В много случаи дори да искат да спрат, не могат.
Пристрастените са склонни да поставят ново начало на живота си, като се преместят в нова къща, обръщат се към религията или се женят, мислейки че стабилният семеен живот ще ограничи желанието им за секс. Според „SexHelp. com“ дори да променят временно поведението си, те няма да се излекуват.
Ако съпругът или партньорът ви е пристрастен към секса е вероятно да забележите емоционално дистанциране и понижаване на сексуалната интимност в отношенията.
Въпреки че сексуалното пристрастяване не е категоризирано като психиатрична диагноза, изследванията на терапевтите показват, че води до зависимост. Повечето лечения следват модел от 12 стъпки, както при зависимите алкохолици.
